Багатур

Багатур (βαγατουρ или βογοτορ) е висше звание на прабългарски воин. Според някои автори думата идва от тюркски (bagadur) и буквално означава юнак, храбрец. Според същия в руския език ще преминава като „богатыр“ — юнак.

Те са елитни конници в армията на старите българи. По традиция багатурите са първите, които влизат в бой след кана. Отличителен белег за принадлежността им към елита на войската е багатурската опашка - единствен дълъг кичур коса, който оставяли на бръснатите си глави. Основно оръжие на багатурите е къса и леко извита сабя, а основния боен похват, с който жънели поредици от победи е сеченето от долу на горе (от корема към главата). Майстори на ездата, за багатурите не представлявало проблем да яздят прави, да висят с главата надолу от коня и дори да се обръщат с гръб напред в движение. Според вярванията, багатурите притежават най-голяма оренда (част от духа на Тангра) след кана. Багатурите са били най-добрите воини в прабългарската армия. Това са били телохранителите на кана. Индийски източници твърдят, че един багатур е бил равен по сила и мощ на 1000 воини. Разбира се, това е легенда, но те са били хората, израснали най-високо във физическото и вътрешното си развитие.^{[източник?]}