Веселиново (област Шумен): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м площ = 71,216
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:


== География ==
== География ==
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 км южно от гр. Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат /Ришкия проход/. Климатът е умерено-континентален. През селото минават 2 реки: Брестова и Кръщеница-част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Района е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]]. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат ([[Ришки проход|Ришкия проход]]). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на [[Голяма Камчия]]. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.


== История ==
== История ==
Ред 20: Ред 20:


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
[[Картинка:Маскарадна група "Черните кукери" село Веселиново (обл.Шумен).JPG|right|thumb|210px|Черните кукери]]
[[Картинка:Veselinovo-Shumen--Black-kukeri-group.jpg|right|thumb|210px|Черните кукери]]
; Черните кукери
; Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни [[кукери]] в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и [[цървули]]. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени [[сабя|саби]].
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни [[кукери]] в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и [[цървули]]. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени [[сабя|саби]].
Ред 27: Ред 27:


; Веселиновският водопад
; Веселиновският водопад
{{Основна|Скока}}
Южно от селото се намира естествената природна забележителност [[Скока]]. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопада ''Скока'' наричан още ''Веселиновски водопад''.
Южно от селото се намира естествената природна забележителност [[Скока]]. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопада ''Скока'' наричан още ''Веселиновски водопад''.


Ред 38: Ред 39:


== Бележки ==
== Бележки ==
{{commons|Category:Veselinovo, Shumen District}}
<references />
<references />



Версия от 17:21, 17 април 2011

Тази статия е за селото в Шуменско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).

Веселиново
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
8,73 души/km²
Землище71,216 km²
Надм. височина261 m
Пощ. код9828
Тел. код05353
МПС кодН
ЕКАТТЕ10762
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Веселиново
Росица Чифудова
(ГЕРБ)
Веселиново в Общомедия

Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, Област Шумен.

География

Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.

История

До 1934 година името на селото е Байрям дере.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности

Черните кукери
Черните кукери

Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.

Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.

Веселиновският водопад

Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопада Скока наричан още Веселиновски водопад.

Личности

  • Желю Желев - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС.
  • Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]

Други

Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично-чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня отглеждана при пасищни условия.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.

Шаблон:Мъниче селища в България