Севастократор

Севастократор Калоян и съпругата му Десислава, стенопис от Боянската църква от 1259 година

Севастократор (Шаблон:Lang-el) е византийска титла, използвана също така в България по време на Второто българско царство и в Сърбия при сръбските царе Стефан Душан и Стефан Урош.

Титлата е въведена от византийския император Алексий I Комнин за неговия по-голям брат Исак. Съставена е от думите "севаст" (гръцкия аналог на латинската титла "август") и "автократор" ("самодържец"). Първоначално е била втората по значение титла след тази на василевса-автократор (тоест царя-самодържец), а по-късно заела трето място, изместена от титлата "деспот".

Севастократорът носел корона с една дъга, а на облеклото му имало изобразени двуглави орли, за да се подчертае, че неговата титла е близка до владетелската. Титлата "севастократор" не се наследявала, а се давала от императора на негови близки роднини или на практически независими едри феодали. Шаблон:История-България-мъниче