Оксид

Оксид (ост. окис) се нарича всяко химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.

Кислородните съединения на флуора не са оксиди, защото флуорът е по-електроотрицателен от кислорода, поради което кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, суперкосидите и озонидите - в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от 2 степен на окисление.

Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.

• Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер, p-елементи с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
• Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойствен характер, d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
• Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
• Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроксиди и кислородсъдържащи киселини.

На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави вода се получава хидроксид. Киселинни са тези, при които като се присъедини вода се получава оксокиселина.

Трябва да се отбележи, че металите са отляво на линията Бор-Астат, неметалите отдясно, по линията са амфотерни елементи.

• S-елементите са IA, IIA
• P-елементите са IIIA - VIIIA
• D-елементите са IБ - VIIIБ
• F-елементите са останалите