Васил Гюзелев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.6.4) (Робот Добавяне: en:Vasil Gyuzelev
ДС
Ред 11: Ред 11:


==Биография==
==Биография==
Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]]. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971). През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "[[Лудвиг Витгенщайн]]").
Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]]. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).
От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16.06.2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "[[Лудвиг Витгенщайн]]").


Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].
Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].
Ред 22: Ред 24:


Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.
Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

== Бележки ==
<references/>


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 47: Ред 52:
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]


[[de:Wassil Gjuselew]]
[[de:Wassil Gjuselew]]

Версия от 20:23, 16 юни 2011

Васил Гюзелев
български историк
http://www.novazora.net/images2007/vasil_guzelev.jpg
Роден
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
НаградиХердерова награда

Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Биография

Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския университет и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).

От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1] През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн").

Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, университета на гр. Кьолн, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международна "Хердерова награда" (2003).

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Бележки

  1. ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Библиография

  • В. Гюзелев. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието : Края на XII - началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1.

Литература

  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Гюзелев&oldid=4063903“.