Драгаш войвода (село): Разлика между версии
| Ред 20: | Ред 20: | ||
== География == |
== География == |
||
Селото е разположено в живописна долина, на 2 км от [[Дунав]], в природен парк "Персина". Заобиколено е от разнообразни [[широколистна гора|широколистни гори]] на изток и запад, и от |
Селото е разположено в живописна долина, на 2 км от река [[Дунав]], 9 км източно от гр. [[Никопол]] и 36 км западно от гр. [[Белене]] , в границите природен парк "[[Персина]]". Заобиколено е от разнообразни [[широколистна гора|широколистни гори]] на изток и запад, и от Свищовско-Беленската низина на север - в посока към Дунав, тече малка рекичка /бара/ между няколко хълма отляво и дясно.Т ези хълмове се отделят от дълбоки и дълги падини,по които при дъждовно време се стичало голямо количество вода,която нанасяла големи щети на селото и имотите северно от него. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
СЕЛОТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО |
СЕЛОТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО |
||
По време на Освобождението от турско робство ,селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването им. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа,Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Селото е водоснабдено изцяло, шосирани са и асфалтирани хиляди квадратни метри пътища, улиците са осветени. Съобщителните услуги на жителите се извършват в добре уредена поща. Много грижи се полагат за здравеопазването. Добре обзаведеният здравен участък разполага с лекар, стоматолог и акушер. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година.През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението. През 2003 година бе закрит Домът за възрастни с психични разстройства който осигуряваше 65 работни места. Определящи икономиката тук са растениевъдството и животновъдството сформирани в частни кооперации и сдружения. В селото функционира мандра за преработка на млечни продукти. От 2007 година се изгражда нов дом за хора с ментални увреждания. От 2000 година селото |
По време на Освобождението от турско робство ,селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването им. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа,Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Селото е водоснабдено изцяло, шосирани са и асфалтирани хиляди квадратни метри пътища, улиците са осветени. Съобщителните услуги на жителите се извършват в добре уредена поща. Много грижи се полагат за здравеопазването. Добре обзаведеният здравен участък разполага с лекар, стоматолог и акушер. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година.През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението. През 2003 година бе закрит Домът за възрастни с психични разстройства който осигуряваше 65 работни места. Определящи икономиката тук са растениевъдството и животновъдството сформирани в частни кооперации и сдружения. В селото функционира мандра за преработка на млечни продукти. От 2007 година се изгражда нов дом за хора с ментални увреждания. От 2000 година селото попада в рамките на Природен парк [[Персина]], който цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на околната среда. Язовирът и смесените гори в околностите на селището ,китните местности Мешелик и Дълга шума предлагат красиви кътчета за отдих, почивка и риболов. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Версия от 19:04, 30 юли 2011
Драгаш войвода е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен.
| Драгаш войвода | |
 | |
  Драгаш войвода  Драгаш войвода | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 455 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 80 m |
| Пощ. код | 5952 |
| Тел. код | 06547 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 23193 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Никопол Емил Цеков (БСП за България; 2023) |
| Кметство – кмет | Драгаш войвода Маргарита Динкова (БСП) |
| Драгаш войвода в Общомедия | |
География
Селото е разположено в живописна долина, на 2 км от река Дунав, 9 км източно от гр. Никопол и 36 км западно от гр. Белене , в границите природен парк "Персина". Заобиколено е от разнообразни широколистни гори на изток и запад, и от Свищовско-Беленската низина на север - в посока към Дунав, тече малка рекичка /бара/ между няколко хълма отляво и дясно.Т ези хълмове се отделят от дълбоки и дълги падини,по които при дъждовно време се стичало голямо количество вода,която нанасяла големи щети на селото и имотите северно от него.
ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО
Към средата на 19-век се основава селото под название “Ерменлуй”.Това име носи от живеещите на два километра от селото няколко Ерменски семейства югоизточно от селото.По долината на малката селска баричка която и сега минава през селото под название Ерменлуйска бара се намирали десетина воденици -Барешници собственост на богати турски Бейове през турско робство,а и след освобождението – на местните богаташи от фамилиите на Радоловите и Йорговите и др.Освен местните жители и турците в селото живеели и 2-3 цигански семейства. По време на турското робство в селото не е съществувала никаква законна власт, всичко е било в ръцете на група турски паши и бейове.
СЕЛОТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
По време на Освобождението от турско робство ,селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването им. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа,Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Селото е водоснабдено изцяло, шосирани са и асфалтирани хиляди квадратни метри пътища, улиците са осветени. Съобщителните услуги на жителите се извършват в добре уредена поща. Много грижи се полагат за здравеопазването. Добре обзаведеният здравен участък разполага с лекар, стоматолог и акушер. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година.През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението. През 2003 година бе закрит Домът за възрастни с психични разстройства който осигуряваше 65 работни места. Определящи икономиката тук са растениевъдството и животновъдството сформирани в частни кооперации и сдружения. В селото функционира мандра за преработка на млечни продукти. От 2007 година се изгражда нов дом за хора с ментални увреждания. От 2000 година селото попада в рамките на Природен парк Персина, който цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на околната среда. Язовирът и смесените гори в околностите на селището ,китните местности Мешелик и Дълга шума предлагат красиви кътчета за отдих, почивка и риболов.
Културни и природни забележителности
Природен парк "Персина" е разположен по цялата дължина на Свищовско - Беленската низина, част от Дунавската хълмиста равнина.
Други
Селото е известно с живописната си природа
Кухня
Кухнята е типично вкусната за Централна Северна България
* Триеница (домашна юфка с месо); * Прясол (влашко ястие от печени чушки, домати и патладжан с чесън и печена риба); * Мазница и бърканица (вид тутманик); * Лукми (вид бухти); * Качамак ; * Смесена туршия /пупиреница/ (приготвя се от различни зеленчуци и плодове)