Електронна конфигурация

Електронна конфигурация на атома

Термин от физиката, служещ за описание на електронната обвивка на атомите. Задава възможното разположение на електроните около ядрото в определени енергийни нива, както и наличието на свободен електрон, който може да участва в химична реакция.

Примери

Някои примери за електронната конфигурация на някои атоми в основно състояние на атома:
Водородът — H, който се състои от един електрон и ядро има електронна конфигурация 1s ²S_1/2. Където 1=n, се нарича главно квантово число. С s и S се бележи орбитално квантово число равно на 0. Означението ²S_1/2 се нарича още спектрален терм. Тук числото 2 се нарича мултиплетност (равна на два пъти спиново квантово число (пълно за атома) плюс единица) а 1/2 е пълният орбитален момент на водородния атом.

За хелий - He електронната конфигурация е 1s^{2 1}S₀. Където степента на s - 2 e броя на електроните в s в подобвивката.

За литий - Li - 1s² 2s ²S_1/2

За берилий - Be - 1s² 2s^{2 1}S₀

Основно и възбудено състояние на атома

Основно състояние се нарича състоянието на атомите с минимум енергия при спазване на принципа на Паули. Ако атомите погълнат енергия, те преминават във възбудено състояние. При възбуждане на атома, електрон от състояние с по–ниска енергия преминава в състояние с по–висока. Електронната конфигурация на атом с по-висока от основната енергия се нарича електронна конфигурация на възбудено състояние:

₆C 1s²2s²2p² (основно състояние) + E → ₆C^* 1s²2s¹2p³ (възбудено състояние)

E₀ < E₁

Един атом може да има повече от едно възбудено състояние.

Възбуденото състояние е нестабилно. Атомите отделят енергия, и отново преминават в основно състояние. На тези електронни преходи се дължат абсорбционните и емисионните спектри на атома.

Вижте също

• Атомна спектрална линия