Набизъм

Набизмът е движение в изкуството. Неговите последователи, известни като набисти или набита, първоначални били бунтарски художници, които се събирали в Академи Жулиен в Париж, Франция. Те били по същество пост-импресионисти и илюстратори, които оказали голямо влияние върху графичното изкуство между 1891–1899.

Освен в изящните изкуства, набистите работели и като илюстратори, театрални художници, в текстила, в дизайна на мебелите, както и в дизайна на плакати.

Наблягането им върху дизайна е споделено от сходното движение Ар Нуво. И двете групи имали близки взаимоотношения със символистите.

Името „наби“ идва от думата на иврит за „пророк“. Набистите се смятали за посветени хора; те наричали студиото „егастерий“, и в края на своите писма пишели E.T.P.M.V. et M.P. („En ta paume, mon verba et ma paume“), което означава „в дланта на твоята ръка, моята дума и моята длан“.

Известни набисти:

• Аристид Майол — (1861–1944), скулптор
• Феликс Валотон — (1865–1925), художник, гравьор
• Пиер Бонар — (1867–1947), художник
• Кер-Ксавие Русел — (1867–1944), художник
• Едуар Вюйар — (1868–1940), художник
• Морис Дени — (1870–1943), художник
• Жорж Лакомб — (1868–1916), скулптор
• Пол Рансон — (1864–1909), художник