Петър Бонев: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Мико |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
==Животопис== |
==Животопис== |
||
Петър Бонев е роден в Перущица, където получава и първоначалното си образование. По-късно продължава гимназиалното си образование в [[Белград]]. Там попада в средите на революционната българска емиграция и влиянието на [[Георги С. Раковски]] и [[Васил Левски]]. През [[1861]] — [[1862]] г. е в редиците на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След разтурването на легията се завръща в България и учителства последователно в Перущица и [[Пазарджик]]. През [[1869]] г. Бонев и Левски полагат основите на революционния комитет в Перущица, начело на който застава самия Петър Бонев. Следващата година Бонев е и сред основателите на революционния комитет в Пазарджик. Дейно се включва в организирането на Априлското въстание през 1876 г. и се връща в родната си Перущица, където отново е начело на революционната организация. При избухването на въстанието командва протичането му в Перущица, като организира отлична отбрана на града. Съпротивата на перущенци е сломена едва след като срещу тях е изпратена редовна османска армия използваща [[артилерия]]. Петър Бонев загива по време на сраженията с многократно превъзхождащ противник. |
Петър Бонев е роден в Перущица, където получава и първоначалното си образование. По-късно продължава гимназиалното си образование в [[Белград]]. Там попада в средите на революционната българска емиграция и влиянието на [[Георги С. Раковски]] и [[Васил Левски]]. През [[1861]] — [[1862]] г. е в редиците на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След разтурването на легията се завръща в България и учителства последователно в Перущица и [[Пазарджик]]. През [[1869]] г. Бонев и Левски полагат основите на революционния комитет в Перущица, начело на който застава самия Петър Бонев. Следващата година Бонев е и сред основателите на революционния комитет в Пазарджик. Дейно се включва в организирането на Априлското въстание през 1876 г. и се връща в родната си Перущица, където отново е начело на революционната организация. При избухването на въстанието командва протичането му в Перущица, като организира отлична отбрана на града. Съпротивата на перущенци е сломена едва след като срещу тях е изпратена редовна османска армия използваща [[артилерия]]. Петър Бонев загива по време на сраженията с многократно превъзхождащ противник. |
||
==Литература== |
|||
* Янев, Симеон. Перущенският апостол. Психография на П. Бонев, водач на Априлското въстание от 1876. С., 2002. |
|||
{{сорткат|Бонев, Петър}} |
{{сорткат|Бонев, Петър}} |
Версия от 16:48, 11 декември 2011
Петър Бонев | |
български революционер | |
Роден |
края на 1837
|
---|---|
Починал |
Петър Бонев Тошев е български революционер и учител. Един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Перущица.
Животопис
Петър Бонев е роден в Перущица, където получава и първоначалното си образование. По-късно продължава гимназиалното си образование в Белград. Там попада в средите на революционната българска емиграция и влиянието на Георги С. Раковски и Васил Левски. През 1861 — 1862 г. е в редиците на Първата българска легия. След разтурването на легията се завръща в България и учителства последователно в Перущица и Пазарджик. През 1869 г. Бонев и Левски полагат основите на революционния комитет в Перущица, начело на който застава самия Петър Бонев. Следващата година Бонев е и сред основателите на революционния комитет в Пазарджик. Дейно се включва в организирането на Априлското въстание през 1876 г. и се връща в родната си Перущица, където отново е начело на революционната организация. При избухването на въстанието командва протичането му в Перущица, като организира отлична отбрана на града. Съпротивата на перущенци е сломена едва след като срещу тях е изпратена редовна османска армия използваща артилерия. Петър Бонев загива по време на сраженията с многократно превъзхождащ противник.
Литература
- Янев, Симеон. Перущенският апостол. Психография на П. Бонев, водач на Априлското въстание от 1876. С., 2002.