Бахайство: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Потомците на Бахаулла възглавяват сектата, която през ХХ век става световна религия. Известни бахаи са швейцарският учен [[Огюст Форел]] и румънската царица [[Мария]], чийто дворец е в [[Балчик]]. |
Потомците на Бахаулла възглавяват сектата, която през ХХ век става световна религия. Известни бахаи са швейцарският учен [[Огюст Форел]] и румънската царица [[Мария]], чийто дворец е в [[Балчик]]. |
||
==Библиография== |
|||
* Перкинс, М., Хойнсворт, Ф. Бахаизм. М., 1990. |
|||
* Пивоваров, Д.В. Учение бахаи: обновление смысла истории. – В: Эсслемонт, Д. Ж. Баха-Улла и новая эра. Екатеринбург, 1992. |
|||
* Хатчър, Уйлям С., Дж. Дъглас Мартин. Бахайската вяра. Раждането на една световна религия. С., 1992. |
|||
* Стефанов, йером. Павел. Бахайството - религия на антихриста. – Църковен вестник, No 14, 8 април 1993. |
|||
* Асенов, Бончо. Религиите и сектите в България. С., Полиграф, 1998, 378-383. |
|||
* Иоаннесян, Ю. А. Очерки веры Баби и Бахаи. Изучение в свете первичных источников. СПб., Петербургское востоковедение, 2003. |
|||
* Мустакова-Пасарт, Елена. Критично съзнание. Изследване на морала в световен исторически контекст. С., УИ, 2005. |
|||
* И. В. Базиленко. О влиянии идей бахаизма на мировоззрение Л.Н. Толстого. - Христианское чтение, 2009, № 7-8, 150-171; http://spbda.ru/news/a-713.html. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 06:57, 21 декември 2011
Част от серията статии за |
Бахайство |
---|
Основоположници |
Основни текстове |
Институции |
История |
Забележими последователи |
Вижте също |
Бахайството, наричано от последователите му бахайска вяра, а понякога и бахаизъм, e религиозно учение, основана през 19 век в района на днешен Иран, от персиеца Бахаулла. Изповядващите я се наричат бахаи, и в началото на 21 век наброяват около 6 милиона души в над 200 страни по целия свят.[1]
Бахайството изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество. Отхвърля троичността на Бога според християнството. Според него религиозната история на човечеството е еволюиращ образователен процес. То получава знания посредством пратеници, назовавани „проявления на Бога“. Според бахайството Бахаулла е най-скорошният, най-прогресивният, но не и последен от божиите пратеници. Той се обявява за дългоочакван учител на всички народи, предречен в християнството, исляма, хиндуизма, будизма и други религии. Твърди, че мисията му е да създаде основа за обединението на света, равенството на хората и изграждането на епоха на вечен мир и справедливост.
Главното бахайско култово съоръжение-храм се намира на хълм близо до град Хайфа в Израел. Там е и гробът на Бахаулла. Техни храмове, в които се четат само молитви, но не се принасят жертви или провеждат обреди, има и в редица други страни.
В средата на XIX век новата религия учение започва бързо да се разпространява в Персия особено сред висшата класа от персийски произход. Управляващата тюркска Каджарска династия съзира опасността и предприема силови и жестоки мерки. След вдигнатия бунт през 1844 г. бахаите са обкръжени в крепост в планинския масив Елбрус и водачите им са избити с хитрост. И до днес бахайството е най-гонената религия в шиитския Иран.
Потомците на Бахаулла възглавяват сектата, която през ХХ век става световна религия. Известни бахаи са швейцарският учен Огюст Форел и румънската царица Мария, чийто дворец е в Балчик.
Библиография
- Перкинс, М., Хойнсворт, Ф. Бахаизм. М., 1990.
- Пивоваров, Д.В. Учение бахаи: обновление смысла истории. – В: Эсслемонт, Д. Ж. Баха-Улла и новая эра. Екатеринбург, 1992.
- Хатчър, Уйлям С., Дж. Дъглас Мартин. Бахайската вяра. Раждането на една световна религия. С., 1992.
- Стефанов, йером. Павел. Бахайството - религия на антихриста. – Църковен вестник, No 14, 8 април 1993.
- Асенов, Бончо. Религиите и сектите в България. С., Полиграф, 1998, 378-383.
- Иоаннесян, Ю. А. Очерки веры Баби и Бахаи. Изучение в свете первичных источников. СПб., Петербургское востоковедение, 2003.
- Мустакова-Пасарт, Елена. Критично съзнание. Изследване на морала в световен исторически контекст. С., УИ, 2005.
- И. В. Базиленко. О влиянии идей бахаизма на мировоззрение Л.Н. Толстого. - Христианское чтение, 2009, № 7-8, 150-171; http://spbda.ru/news/a-713.html.
Външни препратки
Източници
- ↑ Hutter, M. "Encyclopedia of Religion" vol. 2, 2nd ed., 2005, Macmillan Reference USA, Detroit, ISBN 0028657330, p737-740
Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA