Гастон Орлеански: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ko:오를레앙 공 가스통
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = [[Блоа]], [[Франция]]
| починал-място = [[Блоа]], [[Франция]]
}}
}}
'''Гастон Жан Батист дьо Бурбон, херцог на Орлеан''' (на [[френски език|фр.]] ''Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans''), е третият син на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] и на [[Мария Медичи]].
'''Гастон Жан Батист дьо Бурбон, [[Херцози на Орлеан|херцог на Орлеан]]''' (на [[френски език|фр.]] ''Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans''), е третият син на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] и на [[Мария Медичи]].


Гастон е роден на [[25 април]] [[1608]] г. в замъка [[Фонтенбло]]. Още при раждането си получава титлата ''Херцог на Анжу'''. След смъртта на по-големия си брат Никола през [[1611]] г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат [[Луи XIII]]. След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата [[Орлеан]], [[Шартр]] и [[Блоа]]. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в [[Ла Рошел]].
Гастон е роден на [[25 април]] [[1608]] г. в замъка [[Фонтенбло]]. Още при раждането си получава титлата [[Херцог на Анжу]]. След смъртта на по-големия си брат Никола през [[1611]] г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат [[Луи XIII]]. След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата [[Орлеан]], [[Шартр]] и [[Блоа]]. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в [[Ла Рошел]].


Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], по-късно срещу [[Анна Австрийска]] и [[Мазарини]]. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.
Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], по-късно срещу [[Анна Австрийска]] и [[Мазарини]]. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.
Ред 41: Ред 41:


[[Категория:Бурбони]]
[[Категория:Бурбони]]
[[Категория:Херцози на Орлеан]]
[[Категория:Херцози на Анжу]]


[[cs:Gaston Orléanský]]
[[cs:Gaston Orléanský]]

Версия от 14:16, 8 март 2012

Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан
Gaston de France
френски принц
Роден
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
РелигияКатолическа църква
Семейство
БащаАнри IV
МайкаМария де Медичи
Братя/сестриЕлизабет Бурбонска
Хенриета-Мария Бурбон-Френска
Кристина Френска
Луи XIII
СъпругаМари дьо Бурбон-Монпансие (6 август 1626)
ДецаМаргарита Луиза Орлеанска
Подпис
Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан в Общомедия

Гастон Жан Батист дьо Бурбон, херцог на Орлеан (на фр. Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans), е третият син на Анри IV и на Мария Медичи.

Гастон е роден на 25 април 1608 г. в замъка Фонтенбло. Още при раждането си получава титлата Херцог на Анжу. След смъртта на по-големия си брат Никола през 1611 г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат Луи XIII. След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата Орлеан, Шартр и Блоа. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в Ла Рошел.

Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и Ришельо, по-късно срещу Анна Австрийска и Мазарини. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.

През 1630 г. Гастон участва в бунта на херцог Анри дьо Монморанси и начело на армия от наемници предизвиква кралството на бунт срещу краля, но след поражението на Монморанси при Кастелнодари избягва. През 1634 г. сключва тайно споразумение с Испания отново насочено срещу краля.

Най-сетне през 1638 г. раждането на дългоочаквания наследник на Луи XIII и Анна Австрийска слага край на надеждите му да получи трона.

Гастон взима участие и във Фрондата (1648—1652) и Мазарини го заточава в замъка му Блоа, където Гастон и умира през 1660 г. Погребан е в базиликата в Сен Дени.

Бракове и наследници

През 1626 г. Гастон приема да се ожени за изключително богатата Мари Бурбонска, херцогиня Дьо Монпансие, като този брак му е наложен от Ришельо. Херцогиня Дьо Монпансие умира при раждането на дъщеря им Ан-Мари-Луиз д`Орлеан дьо Монпансие (1627-1693), завещавайки огромното си богатство на дъщеря си, а не на съпруга си.

През 1632 г. Гастон се влюбва в младата Маргьорит Лоренска и се оженва за нея. Имат пет деца:

Гастон Орлеаски има и две незаконни деца:

  • Мари (1631)
  • Жан-Луи (1638-1692)

Библиография

  • Christian Bouyer, Gaston d'Orléans 1608-1660, séducteur, frondeur et mécène, Albin Michel, 1999
  • Christian Bouyer, Gaston d'Orléans : Le frère de Louis XIII, Pygmalion, 2007
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гастон_Орлеански&oldid=4648801“.