Монголски език: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ckb:زمانی مۆنگۆلی |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: fy:Mongoalsk |
||
Ред 270: | Ред 270: | ||
[[fi:Halha-mongolin kieli]] |
[[fi:Halha-mongolin kieli]] |
||
[[fr:Mongol]] |
[[fr:Mongol]] |
||
[[fy:Mongoalsk]] |
|||
[[ga:An Mhongóilis]] |
[[ga:An Mhongóilis]] |
||
[[hak:Mùng-kú-ngî]] |
[[hak:Mùng-kú-ngî]] |
Версия от 18:41, 10 април 2012
Монголски език халх монгол хэл | |
Страна | Китай, Монголия |
---|---|
Говорещи | 5 700 000 |
Писменост | старомонголска писменост, Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Монголски Източномонголски Ойрят-халхаски Халха-бурятски Същински монголски Монголски | |
Официално положение | |
Официален в | Монголия |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | mn |
ISO 639-2 | mon |
ISO 639-3 | MVF KHK, MVF |
Монголски език в Общомедия |
Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.
История
Историята на монголския език се дели на три основни периода.
- Старомонголски език - (до 13 век)
Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.
- Средномонголски език - (13 – 17 век)
Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През 17 век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.
- Съвременен монголски език - (от 17 век до днес)
От 17 век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.
Граматика
- Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
- Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.
Писменост
След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.
Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване. Ако след буквата "н" има гласна, гласната не се произнася. Ако след буквата "н" има съгласна, тогава "н" се произнася като "нг".
Буква | Название на монголски | МФА | Произношение на български | Буква | Название на монголски | МФА | Произношение на български | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аа | а | a | а | Пп | пэ | (pʰ ), (pʰʲ ) | п | |
Бб | бэ | p,pʲ, b | б | Pp | эр | r,rʲ | р | |
Вв | вэ | w,wʲ | в | Сс | эс | s | с | |
Гг | гэ | ɡ,ɡʲ,ɢ´, k | г | Тт | тэ | tʰ,tʰʲ | т | |
Дд | дэ | t,tʲ | д | Уу | у | ʊ | у | |
Ее | е | jε~jɜ, e | е | Үү | ү | u | у (твърдо) | |
Ёё | ё | jɔ | йо | Фф | фэ~фа~эф | (f ) | ф | |
Жж | жэ | tʃ | дж | Хх | хэ~ха | x,xʲ | х | |
Зз | зэ | ts | дз | Цц | цэ | tsʰ | ц | |
Ии | и | i | и | Чч | чэ | tʃʰ | ч | |
Йй | хагас и | i | й | Шш | ша~эш | ʃ | ш | |
Кк | ка | (k ), (kʲ ) | к | Щщ | ща~эшчэ | (stʃ ) | щч | |
Лл | эл | ɮ,ɮʲ | л | Ъ ъ | хатуугийн тэмдэг | " | ||
Мм | эм | m,mʲ | м | Ыы | эр үгийн ы | i | ъй | |
Нн | эн | n,nʲ | н | Ьь | зөөлний тэмдэг | ʲ | ' | |
Оо | о | ɔ | о | Ээ | э | e | е | |
Өө | ө | o | йо | Юю | ю | jʊ, ju | ю | |
Яя | я | ja, j | я |