Йоан Жинзифов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Йоан Дзиндзифи е роден в град [[Битоля]], тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в местно гръцко училище, след това се |
Йоан Дзиндзифи е роден в град [[Битоля]], тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в местно гръцко училище, след това се школува в [[Атина]]. На 14 май 1831 година става студент в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] със специалност медицина. През 60-те години на 19 век става учител в гръцкото училище в [[Прилеп (град)|Прилеп]], а по-късно учител в първото българско училище в [[Битоля]]<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.243-244.</ref>. |
||
В едно писмо до професор [[Михаил Погодин]] от 1868 година Йоан Дзиндзифи пише: |
В едно писмо до професор [[Михаил Погодин]] от 1868 година Йоан Дзиндзифи пише: |
||
Версия от 11:25, 9 август 2012
| Йоан Дзиндзифи | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
?
Битоля, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал | ?
? |
| Учил в | Атински университет |
| Семейство | |
| Деца | Райко Жинзифов |
Йоан Дзиндзифи (Иван, Йован, Йоани Жинзифов или Дзинзилов) е български просветен деец от влашки произход[1]. Баща на Райко Жинзифов.
Биография
Йоан Дзиндзифи е роден в град Битоля, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в местно гръцко училище, след това се школува в Атина. На 14 май 1831 година става студент в Лайпцигския университет със специалност медицина. През 60-те години на 19 век става учител в гръцкото училище в Прилеп, а по-късно учител в първото българско училище в Битоля[2].
В едно писмо до професор Михаил Погодин от 1868 година Йоан Дзиндзифи пише:
| „ | Човеколюбив госодаре! У Македония сме вси болгаре, но под гърска власт тако, что до днес не знаехме дали има болгарски букви. Ова година перво аз станах болгарский учител, но слаб у славянский язнк, зачто моя младост иждих в елински науки. Того ради за просвещение на народот ни нуждо е да дойде Ксенофонд у Македония.[3] | “ |
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. МАТЕРИАЛИ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ, Български писател, София, 1984, стр. 399.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.243-244.
- ↑ Шапкарев, Кузман. МАТЕРИАЛИ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ, Български писател, София, 1984, стр. 245.
