Войвода

Тази статия е за титлата. За селото в Североизточна България вижте Войвода (село).

---

Скулптура на войводата, къща-музей "Хаджи Димитър", Сливен

Войвода е военна титла, носена от началниците на войскови отряди по време на Втората българска държава. Етимологията на думата идва от „вой“, съкратено от война, и „вода“ - водач. Давала се по време на война и не се наследявала. Главният военнокомандващ на царските войски се титулува Велик войвода и практически замества владетеля в командването на войската. Войводата е една от четирите основни класи в България, а именно: войводи, земеделци, занаятчии и търговци.

След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество.

След XIV век титлата войвода е носена и от владетелите на Влашко и Молдова, както и на Трансилвания.

Войвода често се използва в съвременния български език като наименование на членовете на политическата партия ВМРО-БНД.

Във войските на Сърбия, Черна гора, Кралство на сърби, хървати и словенци и Кралство Югославия, войвода е офицерски чин който отговаря на чина маршал. Шаблон:История-България-мъниче