Христо Тодоров (учител): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Нова страница: {{Биография инфо | име = Христо Тодоров | портрет = dot.png | портрет-описание = | px ... |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Христо Тодоров е роден около 1814 година в град [[Дупница]], тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница, а от 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 - 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 - 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година. През 1854 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомъченика Георгиа новаго“. Участва в църковно-националните борби, подпомага дейността на [[Неофит Рилски]], а през 1871 година е делегат на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] на Българската екзархия. През 1872 година е избран за член на Дупнишката община. Умира през 1888 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.655-656.</ref>. |
Христо Тодоров е роден около 1814 година в град [[Дупница]], тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница, а от 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 - 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 - 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година. През 1854 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомъченика Георгиа новаго“. Участва в църковно-националните борби, подпомага дейността на [[Неофит Рилски]], а през 1871 година е делегат на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] на Българската екзархия. През 1872 година е избран за член на Дупнишката община. Умира през 1888 година. Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 - 1860 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.655-656.</ref>. |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 12:07, 3 февруари 2013
| Христо Тодоров | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
около 1814
|
|---|---|
| Починал |
? |
Христо Димитров (Димитриевич) Тодоров е български просветен деец от Възраждането.
Биография
Христо Тодоров е роден около 1814 година в град Дупница, тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница, а от 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 - 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 - 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година. През 1854 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомъченика Георгиа новаго“. Участва в църковно-националните борби, подпомага дейността на Неофит Рилски, а през 1871 година е делегат на Първия църковно-народен събор на Българската екзархия. През 1872 година е избран за член на Дупнишката община. Умира през 1888 година. Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 - 1860 година[1].
Бележки
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.655-656.
