Прикованият Прометей

„Прикованият Прометей“ е трагедия от Есхил. Част от трилогията за титана Прометей. Останалите две произведения са “Прометей Огненосецът” и “Освободеният Прометей”. От тях са запазени само оскъдни откъси, недаващи достатъчни сведения за цялостните текстове.

По съдържание “Прикованият Прометей” може да се отнесе към късните творби на Есхил. Прави впечатление и близостта на тази трагедия с “Евменидите” - и в двете враждуват представители на старите и млади богове, които могат да бъдат разглеждани като “съревнование” между “старата” и “нова” власт. Освен това нападките в ”Прикованият Прометей” на Есхил срещу новите господари на Олимп и тяхната тирания може би визират събитията от 462 г. пр. Хр., когато радикал-демократическата партия надделява над умерената демокрация.

Сюжет

Прометей - /грц. „прозорлив”/ - титан, син на титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на Темида/, брат на Атлант, Миноймитий и Епиметех, баща на Девкалион. В борба между нечестивия род на титаните и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да унищожи хората, се възмутил. Първото му стълкновение с божеството било за жертвоприношенията. След като хората трябвало да колят и принасят животни, възникнал въпросът: каква част от животното да изяждат хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчини. На едното място отделил костите, като ги покрил с малко мазнини и обвил с кожата, а месото, по-ценната част, скрил търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс, разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпийците по-маловажната част /оттогава при жертвоприношение хората запазват за себе си най-ценното месо от животното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на Хефест да извае от влажна глина съблазнителната делва на пандора – и я изпратил при жената на Прометеевия брат Епиметий. Прометей пък откраднал огън от Олимп или от ковачницата ма Хефест, или от колелото на слънчевата колесница. Кражбата причинила гнева а Зевс, който кроял други планове за смъртните: според Есхил – да ги унищожи напълно. И поръчал на Хефест да прикове Прометей за скалата в Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня. Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в гърдите му. Извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги Краоти и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивия Прометей увиснал на скалата – денем орел му кълвал непрекъсната черния дроб, който всяка нощ отново се възстановявал... Негов освободител бил Херакъл, който минавал край Кавказ, за да търси градините на Хесперидите, откъдето искал да откъсне златната ябълки. Той съжалил прикования титан. Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Прометей се отказал от безсмъртието си кентавърът Херон.