Лев Гумильов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ky:Гумилёв, Лев Николаевич
м r2.7.3) (Робот: Променяне от kk:Лев Гумилёв на kk:Лев Николаевич Гумилев
Ред 58: Ред 58:
[[it:Lev Nikolaevič Gumilëv]]
[[it:Lev Nikolaevič Gumilëv]]
[[ja:レフ・グミリョフ]]
[[ja:レフ・グミリョフ]]
[[kk:Лев Гумилёв]]
[[kk:Лев Николаевич Гумилев]]
[[ky:Гумилёв, Лев Николаевич]]
[[ky:Гумилёв, Лев Николаевич]]
[[la:Leo Gumilëv]]
[[la:Leo Gumilëv]]

Версия от 21:28, 4 март 2013

Лев Гумильов
Лев Николаевич Гумилёв
руски историк

Роден
Починал
ПогребанНиколско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Работил вРуски етнографски музей (1949)
Ермитаж
Санктпетербургски държавен университет
Семейство
БащаНиколай Гумильов
МайкаАнна Ахматова
Лев Гумильов в Общомедия

Лев Николаевич Гумильов (Шаблон:Lang-ru) е руски географ, историк и философ. Гумильов е роден на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург. Там почива на 15 юни 1992 г. Баща му Николай Гумильов (1886–1921) и майка му Анна Ахматова (1889–1966) са поети.

Когато Николай Гумильов е разстрелян от болшевиките през 1921 г., синът му Лев е едва на 9 години.

Лев Гумильов завършва Ленинградския университет (дн. Санкт-Петербургски държавен университет). Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. Занимава се с хуните, тюрките и степните народи.

Л. Гумильов е създателят на термина „пасионаризъм“. Според него това е способността на хората да се жертват в името на идеалистическа цел.

Избрани трудове

  • Конец и вновь начало (1992)

първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период

  • История народа Хунну (1960)
  • Древние тюрки (1967)
    • „Древните тюрки - Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 9789543610150)
  • Открытие Хазарии (1966)
  • Поиски вымышленного царства (1970)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • От Руси к России (1992)
  • Хунну в Китае (1974)
  • Етногенез и биосфера Земли (1979)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
  • Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)

Външни препратки