Читалище: Разлика между версии
м друга снимка |
м Робот: Преместване на 10 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q1638962. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
[[Категория:Читалища в България| ]] |
[[Категория:Читалища в България| ]] |
||
[[bs:Čitalište]] |
|||
[[cs:Čitalište]] |
|||
[[de:Tschitalischte]] |
|||
[[en:Chitalishte]] |
|||
[[fr:Tchitalichté]] |
|||
[[hr:Čitalište]] |
|||
[[it:Čitalište]] |
|||
[[ru:Читалиште]] |
|||
[[sr:Читалиште (Бугарска)]] |
|||
[[uk:Читалиште]] |
Версия от 08:28, 11 март 2013
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)