Сонет

Сонет е музикален термин, извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През тринадесети век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.

Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.

Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския — александринът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.

Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 — 1374)- „Лаура“. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg).