Договор от Маастрихт: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{ЕС-Лисабонски договор}} |
{{ЕС-Лисабонски договор}} |
||
'''Договорът от Маастрихт''' или '''Маастрихтският договор''' (официално '''Договор за Европейски съюз''') е подписан на [[7 февруари]] [[1992]] г. в град [[Маастрихт]], [[Холандия]] между 12-те страни, членуващи в [[Европейската икономическа общност]] след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Той влиза в сила на [[1 ноември]] [[1993]] г. и води до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС). Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 [[Договор от Амстердам|Амстердамски договор]]. |
'''Договорът от Маастрихт''' или '''Маастрихтският договор''' (официално '''Договор за Европейски съюз''') е подписан на [[7 февруари]] [[1992|1991]] г. в град [[Маастрихт]], [[Холандия]] между 12-те страни, членуващи в [[Европейската икономическа общност]] след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Той влиза в сила на [[1 ноември]] [[1993]] г. и води до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС). Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 [[Договор от Амстердам|Амстердамски договор]]. |
||
По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва 2 основни направления: |
По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва 2 основни направления: |
Версия от 12:09, 11 ноември 2013
Тази статия, свързана с Европейския съюз, се нуждае от редактиране поради влизането в сила на Лисабонския договор. Премахнете този шаблон след нанасянето на необходимите промени. |
Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1991 г. в град Маастрихт, Холандия между 12-те страни, членуващи в Европейската икономическа общност след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Той влиза в сила на 1 ноември 1993 г. и води до създаването на Европейския съюз (ЕС). Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Амстердамски договор.
По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва 2 основни направления:
- общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности - Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)
- въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР)[1]
Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро. С него ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО).[1]
Съдържание
Маастрихтският договор се състои от преамбюл и осем раздела, а съдържащите се в тях членове са обозначени с букви (до подписването на Амстердамския договор, с който Маастрихтският договор и Договорът за Европейската общност се преномерират).
Първият раздел съдържа общи разпоредби, които определят структурата на ЕС (чл. 1), целите и задачите му и ценностите, на които се основава.
Вторият, третият и четвъртият раздел съдържат измененията и допълненията в учредителните договори на ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ. Най-съществени са измененията при ЕИО, която е натоварена с по-широк кръг дейности и е преименувана на Европейска общност.
Дял пети регламентира общата политика в областта на външните отношения и сигурността, а дял шести – тези, които регулират сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Седмият дял съдържа разпоредби относно "засилено сътрудничество",позволяващо на определен кръг от държави членки да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области, по отношение на които не всички държави имат готовност или желание да участват.
Последният осми раздел съдържа " заключителните разпоредби" които целят да гарантират единство на институциите на Съюза и неговия неделим характер. В този раздел са включени разпоредби,третиращи материи, като ревизията на договорите, процедурата за присъединяване към ЕС, обхвата на правораздавателната компетентност на Съда на ЕО и др.