Обратна сила на закон: Разлика между версии
м малко пренареждане |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Под '''обратна сила на закон''' или '''закон „пост фактум“''' ({{lang-la|ex post facto}} |
Под '''обратна сила на закон''' или '''закон „пост фактум“''' ({{lang-la|ex post facto}} – нещо направено след това ) се разбира [[нормативен акт]], който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]]. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== В България == |
|||
| ⚫ | |||
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. |
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. |
||
== В административното право == |
=== В административното право === |
||
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. |
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. |
||
== В наказателното право == |
=== В наказателното право === |
||
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
||
Правилото [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. |
Правилото [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. |
||
== Международно право == |
|||
| ⚫ | |||
В [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22, но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно. |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:09, 12 юни 2014
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (Шаблон:Lang-la – нещо направено след това ) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В различните държави въпросът със законите „пост фактум“ е уреден по различен начин.
В България
В гражданското право
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието.
Международно право
В международното наказателно право Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) не е валиден принцип, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22, но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28