Миглена Николчина: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| наставка = а
| наставка = а
| роден-дата = {{дата на раждане и години|1955|11|10}}
| роден-дата = {{дата на раждане и години|1955|11|10}}
| роден-място = <!-- [[Ружинци]], [[Белоградчишко]] -->
| роден-място = [[Ружинци]], [[Белоградчишко]]
}}
}}


Версия от 09:08, 18 юни 2014

Миглена Николчина
български литературен критик и писателка
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22.12.2010
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22.12.2010
Родена
10 ноември 1955 г. (1955-11-10) (68 г.)
Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет
Семейство
Уебсайт
Миглена Николчина в Общомедия

Миглена Николчина e литературна критичка, поетеса, феминистка и психоаналитичка. Авторка е на изследвания върху литературата, пише стихотворения и разкази.

Биография

Миглена Николчина е родена на 10 ноември 1955 г. в с. Ружинци, Белоградчишко.

Кандидат на философските науки (доктор) (1984) и доктор по английска литература на Университета на Западно Онтарио, Канада (1993).

Асистент (1984), главен асистент (1989), доцент (1994) и професор (2012) в Софийския университет.

Николчина е специализирала в Централно-европейския университет в Будапеща (1998), в Института за хуманитарни науки във Виена (2001) и в Института за академични изследвания в Принстън (2001-2002).

Директор на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет, Будапеща (1998-2000).

Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“ (2005). Преподавател в магистратурите по Литература (Катедра по теория и история на литературата) и Социални изследвания на пола (Философски факултет).

От началото на 1980-те публикува критически и литературоведски анализи, статии, предисловия.

Главен редактор на „Литературен вестник“ през 1990-те.

Създател и главен редактор на списание „Алтера“ — списание за пол, език, култура (2005-2006), а също и главен редактор на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“ (2007-2008)[1] (Алтера и Алтера академика са две различни издания на издателство Алтера).

Член на журито на конкурса за SMS-поезия на М-тел от юни 2005 г.

Съпруга на Марин Маринов, заместник-министър на промишлеността в правителството на Иван Костов. Майка на Никола Маринов.

Библиография

Поезия

  • 1985 — Три след полунощ. София: Народна младеж, 64 с.
  • 1993 — Скръб по Далчев. София: Лице и Свободно поетическо общество.
  • 1995 — Асимволия: десет стихотворения. София: Лице. [2]
  • 1998 — Кратки разкази за любовта и писането
  • 2008 — Градът на амазонките. Пловдив: Жанет-45 [3] [4] [5]

Разкази

  • 1990 — Билет за Вега

Теоретични изследвания

  • 1988 — Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. София: УИ "Св. Климент Охридски", 152 с.
  • 1992 — Човекът - утопия. София: УИ "Св. Климент Охридски", 120 с.
  • 2002 — Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература
  • 1997 — Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. София: УИ "Св. Климент Охридски", 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.)
  • 2003 — Шаблон:Ru икона Значение и матереубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой, Изд. Идея-Пресс.
  • 2004 — Шаблон:En икона Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf, Other Press (NY) Корица на книгата
  • 2004 — Шаблон:Hu икона Jelentés és anyagyilkosság, Balassi Kiado ISBN 963-506-586-8[6]
  • 2012 - "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", Фондация "Литературен вестник", 2012. Преведена е на английски език.

Съставителство и редакция

  • 1997 — Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”
  • 1998 — Теменуги. Другият роман на Яворов, Литературен вестник, София
  • 2010 — Moon Lake, изд. Алтера, София

Преводи

  • Емили Дикинсън
  • Уолт Уитман
  • Огдън Неш

Значими публикации в периодиката

  • „Жестокост и уязвимост“, в. „Студентска трибуна“, 1989, бр. 39.
  • „Младежта на романтизма“, сп. „Младеж и общество“, кн.1-2, 1989, с.60-69.
  • „Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva“, Diacritics 21.2-3 (1991): 30-42.
  • „Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева“, Lettre internationale, Пролет 1993, с.54-60.
  • „Юлия Кръстева: полилогическият облог“, сп. „Литературна мисъл“, бр.4, 1993, с.16-44.
  • „Женска кръв: щрихи към едно оцеляване“, сп. „Литературата“, бр.3, 1994.
  • „Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане“, сп. „Литературна мисъл“, бр.3, 1994, с.117-130.
  • „Изпаряване на морето: „женственост“ и „мъжественост“ в лириката на Блага Димитрова“, сп. „Литературата“, кн. 7, 1997, с.129-139.
  • „Семинарът: начин на употреба“, сп. „Критика и хуманизъм“, 14/2, 2002, 79-107.
  • „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, сп. „Критика и хуманизъм“, кн. 22, 2006, с.73-92.

Източници

  1. ↑ http://www.altera-bg.com/academica/pages/editors
  2. ↑ Десислава Неделчева, А-символия. Миглена Николчина, рец. в LiterNet, 14 ноември 2001 г.
  3. ↑ За Градът на амазонките на сайта на изд. Жанет-45
  4. ↑ Марин Бодаков, Градът на амазонките, рец. във в. Култура, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
  5. ↑ Камелия Спасова, Обръщане към Темискира, рец. в Литературен клуб, 9 юни 2009 г.
  6. ↑ За Jelentés és anyagyilkosság на сайта на изд. Balassi Kiado

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Миглена Николчина.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Миглена_Николчина&oldid=6191255“.