Свети Илия (Влахи): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „[[Света Богородица (Влахи)|Света Богородица]]“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.<ref name="ЕКК 262">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=262 |url= |accessdate=}}</ref> Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref> |
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „[[Света Богородица (Влахи)|Света Богородица]]“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.<ref name="ЕКК 262">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=262 |url= |accessdate=}}</ref> Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.<ref name="ЕКК 263"/> По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.<ref name="ЕКК 263"/> След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва [[Балканската война]] през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник Григор Янев от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката [[Макарий Неврокопски]].<ref name="ЕПК"/> |
Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.<ref name="ЕКК 263"/> По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.<ref name="ЕКК 263"/> След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва [[Балканската война]] през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник [[Григор Янев]] от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката [[Макарий Неврокопски]].<ref name="ЕПК"/> |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Версия от 12:54, 14 декември 2014
Шаблон:Храм инфо „Свети Илия“ е възрожденска църква в кресненското пиринско село Влахи, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата с местно значение.[2]
История
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „Света Богородица“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.[3] Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.[4]
Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.[4] По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.[4] След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва Балканската война през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник Григор Янев от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката Макарий Неврокопски.[1]
Архитектура
Храмът е с размери 24 m на 14 m и е обграден с каменен зид. Вътре има женска църква. Таваните са дъсчени Богато украсен е с икони, но иконостасът не е резбован. Ценен е и владишкият трон.[4][2]
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 150.
- ↑ а б Църква “Св. Пророк Илия” // Bgglobe.net. Посетен на 2014-12-05.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 262.
- ↑ а б в г Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.
