Дух (философия): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Марксизъм|Марксизмът]] отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "[[основен философски въпрос]]". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на [[познаваемост]]та на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света. |
[[Марксизъм|Марксизмът]] отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "[[основен философски въпрос]]". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на [[познаваемост]]та на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света. |
||
==Литература== |
|||
* François, Alexandre (2008), "Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages", in Vanhove, Martine, [http://www.academia.edu/846905/Semantic_maps_and_the_typology_of_colexification_Intertwining_polysemous_networks_across_languages From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations], Studies in Language Companion Series 106, Amsterdam, New York: Benjamins, pp. 163–215 |
|||
* [[Мехер Баба]] (1967). [http://www.discoursesbymeherbaba.org/ Discourses.] San Francisco: Sufism Reoriented. ISBN 1-880619-09-1. |
|||
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век --> |
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век --> |
||
[[Категория:Дух (философия)]] |
[[Категория:Дух (философия)]] |
||
[[Категория:Духове]] |
|||
[[Категория:Духовност]] |
Версия от 19:04, 21 януари 2015
Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.
Историческа еволюция на понятието
Немска класическа философия
Шелинг
Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
Хегел
Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.
Марксизъм
Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "основен философски въпрос". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на познаваемостта на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.
Литература
- François, Alexandre (2008), "Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages", in Vanhove, Martine, From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations, Studies in Language Companion Series 106, Amsterdam, New York: Benjamins, pp. 163–215
- Мехер Баба (1967). Discourses. San Francisco: Sufism Reoriented. ISBN 1-880619-09-1.