Нанчо Нанчев: Разлика между версии
кирилско І → латинско I |
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Проф. Нанчо Стефанов Нанчев |
| име = Проф. Нанчо Стефанов Нанчев |
||
| име-оригинал = |
|||
| категория = инженер |
|||
⚫ | |||
| портрет = Професор Нанчо Нанчев.jpg |
| портрет = Професор Нанчо Нанчев.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
| роден-място = [[Казанлък]], [[България]] |
| роден-място = [[Казанлък]], [[България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| вложки = {{Личност/Инженер |
|||
⚫ | |||
| образование = |
|||
| учил-при = |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| изобретения = |
|||
| известен-с = }} |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 13:21, 4 май 2015
Проф. Нанчо Стефанов Нанчев | |
електроинженер | |
Роден |
7 февруари 1902 г.
|
---|---|
Починал |
Професор инж. Нанчо Стефанов Нанчев е от основателите на Техническия университет в София, университетски преподавател, ръководител катедра, декан на Електротехническия факултет и зам. ректор. Автор е на редица книги, учебници, монографии и статии.
Образование и професионален стаж
Завършва средно образование в Казанлък, след което заминава за Германия, където следва електроинженерство, като завършва Висшето техническо училище в Мюнхен през 1926 г.
Професионалната си дейност започва през май 1928 г. като технически ръководител, а по-късно като технически директор на ТЕЦ „Адрее” към мина Черно море, Бургаско. От 1936 г. се премества в Казанлък, където става технически директор и член на управителния съвет на електроснабдително предприятие Е.А.Д. „Победа”. Взема активно участие в проектирането и строежа на разширението на водната електроцентрала "Енина" и в експлоатацията ѝ. Две години по-късно семейството се премества в София.
Преподавателска и научна дейност
През март 1946 г. инж. Нанчев е избран за професор в Машинно-електротехническия факултет при Държавната политехника – София. През същата година е създадена катедра “Приложна електротехника”, на коята той е избран за ръководител. От 1948 г. тя е преименувана на катедра „Електрически централи, мрежи и системи“, а след разделянето ѝ през 1964 г. той става ръководител на катедра „Електрически мрежи“. През 1953 г. Държавната политехника се разделя и се обособява Висшия машинно електротехнически институт. Проф. Нанчев е декан на Електротехническия факултет (1956-58) и Зам. Ректор на ВМЕИ (1960-62). Основни дисциплини, по които преподава са Електрически централи и подстанции, Техника на високите напрежения и Релейна защита. Основните области на научната му дейност са техника на високите напрежения, гасителни бобини, земни съединения, вълнови процеси, атмосферни пренапрежения. Като завеждащ катедра „Електрически станции и подстанции” създава лаборатория по Техника на високите напрежения, която функционира до към 2000 г. Работи във ВМЕИ и е ръководител катедра „Електрически мрежи“ до пенсионирането си през 1971 г.
Управленска дейност
Проф.Нанчев се занимава не само с преподавателска дейност. Той допринася за развитието на нашата енергетика и електропромишленост. Участва в много експертни съвети, колективи, комисии и др., в разработването на плановете за изграждане на СТЗ „В.Коларов” и в създаването на „Перспективен план за електрификацията на България”, разработен от колектив през 1950-53. Като съветник на Елпром през 1947-48 г. участвува в комисии във връзка със създаването на Порцелановия завод. Взема многократно участие след 1945 г. в Експертния съвет при Министерството на електрификацията. Сътрудник е в Научно-изследователския институт при Министерството на електрификацията, при което разработва проблеми, свързани с намаляването на изключванията при електропроводи 20 кв., от което се получава голямо увеличение на сигурността на електроснабдяване. Той е директор по съвместителство на Научно-изследователския институт по енергетика (1965-67). Председател е на Българския национален комитет на СИГРЕ. Председател е на българската секция по Електроенергетика към СИВ.
Награди
Заслужил деятел на науката (1970)
Орден „Св.св.Кирил и Методий” I степен
Орден “Червено знаме на труда”
Учебници
1. Електропроводи, електрическо оразмеряване, 1944 г.
2. Електропроводи, 1947 г.
3. Електрически централи, подстанции и трансформаторни постове, част I, 1949
4. Електрически централи, подстанции, част II, 1950 г.
5. Релейна защита 1959 г. и 1965 г.
6. Техника на високите напрежения, 1953 г., 1956 г., 1967 г.
Технически книги
1. Електротарифи и електротарифна политика на България, 1941 г.
2. Земни съединения в ел.системи, 1955 г.
3. Компенсирането на токовете при земни съединения, 1963 г.
4. Вълнови процеси в електрическите системи, 1968 г.
5. Атмосферни пренапрежения, 1975 г.
Източници
1. 100 години от рождението на проф.Нанчо Нанчев — един от създателите на българската енергетика и на техническия университет – София, Списание Енергетика,1/2 2002.
2. Спомени на проф.Нанчо Нанчев, София,1979 г., 31 стр., ръкопис, съхраняван в наследниците.