Експозиция (радиология): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 7: | Ред 7: | ||
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
||
[[SI|Системната]] мярка за експозиция е „[[Кулон]] * [[килограм]]<sup>'''–1'''</sup>“ ( |
[[SI|Системната]] мярка за експозиция е „[[Кулон]] * [[килограм]]<sup>'''–1'''</sup>“ (C.kg<sup>–1</sup>), а извънсистемната – [[Рентген (единица)|Рентген]] (R). Връзката между двете мерни единици е: |
||
*1 |
*1 C.kg<sup>–1</sup> = 3 876 R |
||
*1 R = 2,57976.10<sup>–4</sup> |
*1 R = 2,57976.10<sup>–4</sup> C.kg<sup>–1</sup> |
||
=== Мощност на експозицията === |
=== Мощност на експозицията === |
Версия от 11:52, 6 юли 2015
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на фотонно лъчение във въздуха.
Определение
Експозицията се определя като абсолютната стойност „dQ“ на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса „dm“ са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е „Кулон * килограм–1“ (C.kg–1), а извънсистемната – Рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
- 1 C.kg–1 = 3 876 R
- 1 R = 2,57976.10–4 C.kg–1
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е „Ампер * килограм–1“ (A.kg–1), а извънсистемната – „Рентген * час–1“ (R/h).
Норми за експозиция
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]
Употреба и значение
През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.