Сотир Кецкаров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Биографични данни == |
== Биографични данни == |
||
[[Файл:Keskari, Logo.jpg|дясно|мини|250п|Логото на [[Кескари]]]] |
|||
Член е на [[Охрид|охридския]] род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на гръцката патриаршия заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]]. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref> |
Член е на [[Охрид|охридския]] род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на гръцката патриаршия заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]]. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref> |
||
Управлява клона на Робевата фирма в Лайпциг. Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на [[Лайпциг]], а на следващата година - и [[Саксония|саксонски]] поданик.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.</ref><ref>С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.</ref> |
Управлява клона на Робевата фирма в Лайпциг. Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на [[Лайпциг]], а на следващата година - и [[Саксония|саксонски]] поданик.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.</ref><ref>С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.</ref> |
||
Фирмата [[Кескари]] (Keskari), основана от Сотир Кецкаров, съществува и днес със седалище в западногерманския град [[Келкхайм]]. |
Фирмата [[Кескари]] (Keskari), основана от Сотир Кецкаров, съществува и днес със седалище в западногерманския град [[Келкхайм]]. |
||
== Родословие == |
== Родословие == |
Версия от 06:29, 6 ноември 2015
Сотир Кецкаров | |
български търговец | |
Роден | |
---|---|
Починал | около 1863 г.
|
Сотир Христов Кецкаров (Шаблон:Lang-de) е крупен български търговец от 19 век, борец за установяване на българска църква в Македония.
Биографични данни
Член е на охридския род Кецкарови. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род Робеви, дъщеря на Анастас Робев. В края на 1853 година е заточен в Света Гора заедно със Димитър Паунчев и двама ресенци по искането на гръцката патриаршия заради демонстрация срещу митрополит Дионисий. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.[1]
Управлява клона на Робевата фирма в Лайпциг. Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година - и саксонски поданик.[2][3]
Фирмата Кескари (Keskari), основана от Сотир Кецкаров, съществува и днес със седалище в западногерманския град Келкхайм.
Родословие
Йоан Кецкаров (1695 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гюро Кецкаров (1720 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Кецкаров (около 1750 - 1840) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йон Кецкаров | Наум Кецкаров (1795 - 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо (? — 1860) | Евтим Кецкаров (около 1828 — 1909) | Параскева Иванова Капчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? - около 1863) | Антон Кецкаров (1865 - 1945) | Екатерина Митанова (1869 - 1949) | Александра (1873 - 1951) | Евтим Топенчаров (1865 - 1953) | Фания Зарова (1863 - 1884) | Климент Заров (1863 - 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Кецкаров (1893 — 1960) | Методи Кецкаров (1904 — 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.
- ↑ С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.