Елиза Бонапарт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:25, 22 декември 2015

Елиза Бонапарт (Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-it, * 3 януари 1777 в Аячо, Корсика , † 7 август 1820 във Вила Вичентина, Удине) в същност Мария Анна Елиза Бонапарте, е най-голямата сестра на Наполеон I Бонапарт. Тя е княгиня на Лука и Пиомбино и велика херцогиня на Тоскана (1808–1814).

Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник Феличе Бачиоки ( 1762–1841), който е издугнат от Наполеон на сенатор. На 27 юни 1805 г. е издигнат за княз на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Тя всъшност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От мрамора на Карара тя прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря склупторно училище. Тя помага на Николо Паганини като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.

Тя се разделя със съпруга си. Елиза резидира в палацо Питти, а нейният съпруг в палацо дела Крочета. Двамата имат различни извънбрачни афери.

След края на Наполеоновото господтсво тя и нейният съпруг живеят наплюдавани от австрийците в Триест. Тя взема титлата Contessa di Compiagano. Тя купува къща в града и във Вила Вичентина. Австрийците ѝ връщат през 1819 г. нейните частни собствености в Италия. Тя ги продава и живее така добре. По-късно тя купува нова собственост в Италия. Тя умира внезапно през 1820 г. от малария. Голяма част от нейната собственост тя оставя на децата си.

Деца

С нейния съпруг тя има четири деца, от кото три порастват:

Феликс Наполеон Бачиоки Левой (1798-1799)
Елиза Наполеоне Бачиоки Левой (1806-1869), омъжена за граф Кармрата-Пасионеи ди Мацолини
Жером Шарл Бачиоки Левой (1810-1811)
Фредерик Наполеон Бачиоки Левой (1814-1833)

Източници

David Stacton: Die Bonapartes. Zsolnay, Wien und Hamburg 1968, S.78-85, S.194f.
M. Bellacci, I Bonaparte, Mondadori, Milano 1973.
E. Lazzareschi, Elisa Buonaparte Baciocchi, Lucca 1983.
N. Tavera, Elisa Bonaparte Baciocchi principessa di Piombino, Firenze 1982.
Florence Vidal, Élisa Bonaparte, éd. Pygmalion, 2005. 310 p. (ISBN 2857049692)

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Елиза Бонапарт.

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 [[Категория:Велики херцози на Тоскана]]
 [[Категория:Жени]]
+[[Категория:Починали от малария]]