Петър Коришки

Петър Коришки е български средновековен светец, почитан като такъв и от Сръбската православна църква.

Роден е в село Кориш в близост (северно) до Призрен, а според друга версия - в село Уймир край Печ - Хвостно.

Службата му е написана от хилендарския монах Теодосий. Според местни легенди като млад бил орач (орял с кьорав вол), а след смъртта на родителите си започнал да води пустиножителен живот първо със сестра си, след което я напуснал тайно и според Теодосий се замонашил в близкия до Уймир манастир "Св. Петър и Павел", а според другата версия се предвижил към планината Кориш (между селата Кориш и Кабаш), където избрал за своето усамотение с пост една пещера - в нея той се борил с изкушенията на демоните и вършел чудеса до своята смърт.

Петър Коришки, заедно с Йоан Девичи, е считан канонично и традиционно и за сръбски светец, макар че изцяло средновековните източници го разпознават като български отшелник по примера на следовниците на Иван Рилски от областта между Рила и Проклетия - Йоаким Осоговски, Прохор Пчински и Гаврил Лесновски.

Народните предания и култ към отшелника били канонизирани от Стефан Душан (който резидирал край Призрен), който уж бил открил мощите на светеца случайно по време на лов, след което довел там на поклонение жена си Елена Срацимир и сина си Стефан Урош (между 1346-1355 г.) По този повод и село Кориша се споменава като метох на Хилендарския манастир в Хилендарската грамота на Стефан Душан от 1343 г.

Някои изследователи смятат, че по този повод и предвид вековния и мъчителен процес на християнизация на сърбите, с прогласяването на Душановото царство и в чест на Петър Коришки Стефан Душан построил в годините 1343-1352 манастира "Свети Архангел Михаил" в Църна река. Мястото е култово и се намира точно на границата между Румелия и Босна, т.е. между българи и сърби през средновековието и по османско време.