Едуард Толман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност
Редакция без резюме
Ред 47: Ред 47:
{{СОРТКАТ:Толман, Едуард}}
{{СОРТКАТ:Толман, Едуард}}
[[Категория:Американски психолози]]
[[Категория:Американски психолози]]
[[Категория:Починали в Бъркли]]

Версия от 15:43, 17 май 2016

Едуард Толман
Edward Chace Tolman
психолог
Роден
Починал
19 ноември 1959 г. (73 г.)

Националностамериканец
Учил вХарвардски университет
Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКалифорнийски университет – Бъркли
Известен сБихевиоризъм
Семейство
Братя/сестриРичард Толман

Едуард Чейс Толман (Шаблон:Lang-en) е американски психолог, най-известен с изследванията си в полето на бихевиоризма, и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от рефлекси. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от перцепциите му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията.

Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умозаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми.

И накрая той е убеден, че ученето може да се осъществи и при отсъствието на цел. Нарича го „латентно учене“. Макар че не е директно наблюдаемо, ученето може да се осъществи имплицитно, а по-късно реалността на латентното учене може да стане видима, когато целта е въведена.

Книги

  • Tolman, E. C. (1932). Purposive behavior in animals and men. New York: Century.
  • Tolman, E. C. (1938). The determinants of behavior at a choice point. Psychological Review, 45, 1-41.
  • Tolman, E. C. (1942). Drives towards war. New York: Appleton-Century-Crofts.
  • Tolman, E. C. (1948). Cognitive maps in rats and men. Psychological Review, 55, 189-208. (Retrieved on 07-02-06)
  • Tolman, E. C. (1951). Behavior and psychological man: essays in motivation and learning.

Източници

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини

Вижте също

Външни препратки