Вера Начева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| портрет=
| портрет=
| описание= български политик
| описание= български политик
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| наставка=а
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| роден-дата=[[15 юли]], [[1904]]
| починал-дата= [[1996]]
| починал-място=
| починал-място=
| още=
| още=
Ред 14: Ред 11:


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953-1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984
Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:56, 17 юни 2016

Вера Начева
български политик
Родена
Починала
1996 г. (91 г.)

ПартияБългарска комунистическа партия
Български комунистически младежки съюз
НаградиОрден „Георги Димитров“
Герой на социалистическия труд
Герой на Народна република България
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриСтанка Цекова

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.

Биография

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[1] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984

Източници

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111