Емерих Фривалдски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м инфо-кутия - име оригинал
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 23: Ред 23:


== Научна дейност ==
== Научна дейност ==
Фривалд е уредник на националния музей в [[Будапеща]] от 1822 до 1851 година. През първата половина на [[19-ти век]], покрай събирането на [[растения]] и [[животни]] за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на [[Флора|флората]] и фауната на [[Балканския полуостров]].
Фривалд е уредник на националния музей в [[Будапеща]] от 1822 до 1851 година. През първата половина на [[19-ти век]], покрай събирането на [[растения]] и [[животни]] за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на [[флора]]та и фауната на [[Балканския полуостров]].


От 1833 до 1870 година организира седем природонаучни експедиции на Балканите (по-голямата част от които по това време са част от [[Отоманска империя|Отоманската империя]]) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на [[България]] са първите две експедиции (през 1833 и 1834 – 1837 г.).
От 1833 до 1870 година организира седем природонаучни експедиции на Балканите (по-голямата част от които по това време са част от [[Отоманска империя|Отоманската империя]]) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на [[България]] са първите две експедиции (през 1833 и 1834 – 1837 г.).

Версия от 14:44, 22 септември 2016

Емерих (Имре) Фривалдски
Frivaldszky Imre
унгарски ботаник

Роден
Починал
Научна дейност
ОбластБиология
Емерих (Имре) Фривалдски в Общомедия

Д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (Шаблон:Lang-hu) (1799 – 1870) е унгарски ботаник и ентомолог.

Научна дейност

Фривалд е уредник на националния музей в Будапеща от 1822 до 1851 година. През първата половина на 19-ти век, покрай събирането на растения и животни за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на флората и фауната на Балканския полуостров.

От 1833 до 1870 година организира седем природонаучни експедиции на Балканите (по-голямата част от които по това време са част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България са първите две експедиции (през 1833 и 1834 – 1837 г.).

На базата на събраните материали описва голям брой растения и животни, нови за науката. Сред по-известните от тях са растението родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), известно също като „възкръсващо растение“. Друг вид, описан от Фривалдски като нов за науката, е познатата на всички гугутка (Streptopelia decaocto Friv.). Родината на тази птица е Индия. През 17-18 век започва да се разпространява на северозапад и през първата половина на 19-ти век достига до Балканския полуостров, където я намират хората от експедициите на Фривалдски.