Епидемия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кавички
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 5: Ред 5:
Най-често причинителя за епидемията е инфекциозен агент, така че става дума за [[инфекциозно заболяване]], като [[чума]], [[тиф]], [[холера]], [[дифтерия]], [[скарлатина]], [[грип]] и др.
Най-често причинителя за епидемията е инфекциозен агент, така че става дума за [[инфекциозно заболяване]], като [[чума]], [[тиф]], [[холера]], [[дифтерия]], [[скарлатина]], [[грип]] и др.


Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на [[Инфекция|инфекцията]] между хората. За възникването му са необходими 3 фактора – източник на инфекциозния процес, механизми за предаване, възприемчиви към заболяването хора.
Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на [[инфекция]]та между хората. За възникването му са необходими 3 фактора – източник на инфекциозния процес, механизми за предаване, възприемчиви към заболяването хора.


В процеса на развитие на епидемиите влияят както процесите протичащи в природни условия, каквито са [[епизоотия|епизоотиите]] например, така и социални фактори – комунално благоустройство, битови условия, състояние на [[здравеопазване]]то и др.
В процеса на развитие на епидемиите влияят както процесите протичащи в природни условия, каквито са [[епизоотия|епизоотиите]] например, така и социални фактори – комунално благоустройство, битови условия, състояние на [[здравеопазване]]то и др.

Версия от 14:47, 22 септември 2016

В епидемиологията епидемия (от старогръцки: επι, epi – „над“ и δεμος, demos – „народ“) e налице, когато нови случаи на определено заболяване, при определена популация и през определен период, значително надхвърлят обичайното и очакваното, и е налице масово разпространение на заболяването[1].

Епидемията се отнася до локално разпространение, но ако излезе извън границите на страна и континент се смята за пандемия[1].

Най-често причинителя за епидемията е инфекциозен агент, така че става дума за инфекциозно заболяване, като чума, тиф, холера, дифтерия, скарлатина, грип и др.

Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на инфекцията между хората. За възникването му са необходими 3 фактора – източник на инфекциозния процес, механизми за предаване, възприемчиви към заболяването хора.

В процеса на развитие на епидемиите влияят както процесите протичащи в природни условия, каквито са епизоотиите например, така и социални фактори – комунално благоустройство, битови условия, състояние на здравеопазването и др.

Инфекции, чиито източник се явява само човек, се наричат антропонози; когато източник на инфекцията са хора и животни, се наричат зоонози (антропозоонози или зооантропонози).

В зависимост от характера на заболяването основните пътища на разпространение на инфекцията биват:

  • хранителна или водна – дизентерия, тиф;
  • въздушно-капкова – грип;
  • трансмисивна – малария, тиф;
  • контактна – СПИН, бяс.

В много от случаите на заболяване роля играят няколко от пътищата на предаване на инфекцията. От начина на проникването зависи и ходът на протичането на заболяването.

Източници

  1. а б Принципи на епидемологията, 2-ро издание// Principles of Epidemiology, Second Edition. Atlanta, Georgia: Centers for Disease Control and Prevention.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Epidemic в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​