Изолиния: Разлика между версии
м форматиране: 2x А|А(Б) |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е [[топографска карта|топографската карта]] или нейния по-елементарен вариант - контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога '''височинни линии'''), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове. |
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е [[топографска карта|топографската карта]] или нейния по-елементарен вариант - контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога '''височинни линии'''), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове. |
||
Освен в [[картография]]та изолиниите се използват и за документиране на редица [[скалар |
Освен в [[картография]]та изолиниите се използват и за документиране на редица [[скалар]]ни физични величини или отделни компоненти от [[Вектор|векторни величини]]. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например [[атмосферно налягане]], диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката '''изо-''' и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, [[Изобар (линия)|изобара]], [[изоглоса]] и т. н.). |
||
[[Градиент |
[[Градиент]]ът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма). |
||
[[Картинка:Br_mode11.PNG|thumb|350px|Радиална компонента на магнитното поле около специфичен проводник]] |
[[Картинка:Br_mode11.PNG|thumb|350px|Радиална компонента на магнитното поле около специфичен проводник]] |
||
Версия от 16:48, 22 септември 2016
Контурната линия, наричана още изолиния, е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката изо- ( Шаблон:Lang-grc) означава равно.
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е топографската карта или нейния по-елементарен вариант - контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога височинни линии), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.
Освен в картографията изолиниите се използват и за документиране на редица скаларни физични величини или отделни компоненти от векторни величини. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например атмосферно налягане, диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката изо- и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, изобара, изоглоса и т. н.).
Градиентът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).
