Експозиция (радиология): Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
м форматиране: 19x параметри |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
== Определение == |
== Определение == |
||
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |pages=462 |език= руски }}</ref> |
||
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и [[гама-лъчение]]то на [[радий|радия]] постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на '''0,05 Р/ден''' за [[гама-лъчение]] до 3 [[електронволт|MeV]]. През 1959 г. е установена норма от 10 [[Сиверт|mSv]] седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата [[Еквивалентна доза йонизиращо лъчение|еквивалентна]] и [[ефективна доза йонизиращо лъчение]]. <ref name="голубев" /> |
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и [[гама-лъчение]]то на [[радий|радия]] постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на '''0,05 Р/ден''' за [[гама-лъчение]] до 3 [[електронволт|MeV]]. През 1959 г. е установена норма от 10 [[Сиверт|mSv]] седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата [[Еквивалентна доза йонизиращо лъчение|еквивалентна]] и [[ефективна доза йонизиращо лъчение]]. <ref name="голубев" /> |
||
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации - ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на [[война]]) през 2003 г. в [[Русия]] са:<ref name="горишний">{{cite book |title= Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка |last= Горишний |first= В. А. |
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации - ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на [[война]]) през 2003 г. в [[Русия]] са:<ref name="горишний">{{cite book |title= Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка |last= Горишний |first= В. А. |coauthors=В.Б. Чернецов, В.В. Волков |year=2003 |publisher=НГТУ |location=Нижний Новгород |pages=40 }}</ref> |
||
*еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R; |
*еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R; |
||
*до 30 денонощия – 100 R; |
*до 30 денонощия – 100 R; |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
|+ [[Лъчева болест]] |
|+ [[Лъчева болест]] |
||
|- |
|- |
||
! Експозиция, [[рентген (единица)|R]]<ref>{{cite book |title= Защита от атомного, химического и бактериологического оружия |last=Кокосов |first= Б. В |
! Експозиция, [[рентген (единица)|R]]<ref>{{cite book |title= Защита от атомного, химического и бактериологического оружия |last=Кокосов |first= Б. В|year=1957 |publisher=Военное издательство |location=Москва |pages=196 }}</ref> !! Погълната доза, [[грей|Gy]]<ref name="петренко">{{cite book |title= Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита |last= Петренко |first= Эдуард Петрович |year=2007 |publisher=Фолиант |location=Саратов |pages=348 }}</ref> !! Синдром !! Форма |
||
|- |
|- |
||
|rowspan="3"|<center> 100 – 200 ||<center> 0,5 – 1 ||colspan="2"| функционални нарушения |
|rowspan="3"|<center> 100 – 200 ||<center> 0,5 – 1 ||colspan="2"| функционални нарушения |
Версия от 18:24, 22 септември 2016
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.
Определение
Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е (кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е (ампер на килограм), а извънсистемната – (рентгенчас).
Норми за експозиция
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации - ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на война) през 2003 г. в Русия са:[2]
- еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
- до 30 денонощия – 100 R;
- до 3 месеца – 200 R;
- до 1 година – 300 R.
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно погълнатата доза йонизиращи лъчения. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него,толкова по-голяма доза йонизиращи лъчения ще получи. След наблюдения при атомни взривове и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на лъчева болест:
Експозиция, R[3] | Погълната доза, Gy[4] | Синдром | Форма |
---|---|---|---|
функционални нарушения | |||
костно-мозъчен | лека | ||
средна | |||
тежка | |||
преходен | много тежка | ||
чревен | |||
токсемичен | |||
церебрален |
Употреба и значение
През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.
Източници
- ↑ а б в Голубев, Б.П. Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений. Москва, Энергоатомиздат, 1986. с. 462. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
руски
) - ↑ Горишний, В. А. и др. Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка. Нижний Новгород, НГТУ, 2003. с. 40.
- ↑ Кокосов, Б. В. Защита от атомного, химического и бактериологического оружия. Москва, Военное издательство, 1957. с. 196.
- ↑ Петренко, Эдуард Петрович. Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита. Саратов, Фолиант, 2007. с. 348.