Команчи

Команчите (Шаблон:Lang-en)са голям северноамерикански индиански народ, типични представители на индианците от Големите равнини. Преди да се заселят в равнините те са част от източните шошони и жевеят в западните части на Уайоминг. Около 1500 г. живеят в горното течение на река Плат в източен Уайоминг. След като се сдобиват с коне някъде около 1680 г. те се отделят от източните шошони и поемат на юг. Те са едно от първите племена в равнините, които се сдобиват с коне и започват да снабдяват и другите племена. Затова били едно от влиятелните племена в равнините. Смята се, че започват миграция на юг именно заради самите коне – да са по-близо до рая на конете, Ню Мексико. Преселението им не става изведнъж, а продължава почти едно столетие. Първо се установяват между реките Плат и Арканзас. През 40те години на 18 век преминават Арканзас и се установяват в Ляно Естакадо. В зенита на своето могъщество вече владеят огромна територия, обхващаща територии от западна Оклахома, северен Тексас, източно Ню Мексико и южен Канзас – от река Арканзас на север до река Сан Антонио на юг и до Скалистите планини на запад. Тази област впоследствие става известна като Команчерия.

През 1875 г. всички команчи са затворени в резерват, където се налага да започнат нов живот. Днес, в началото на 21 век Нацията команчи е федерално призната племенна нация със седалище в Лоутън – Оклахома. Племето има над 15 000 записани членове.

Име

Не е известно значението на името команчи. Самите те се наричат немене – хора. Немене се произнася и като неуми, нерм, нерме, нермерну, нименим, ниуни, ниуна и нума, в зависимост от различните им диалекти. На французите стават известни като Жен дьо серпен – Змийската нация възприето от другите прерийни племена, на които команчите са известни като змиите или хората змии. Арапахо ги наричат Катха – тези, които имат много коне, шайените – Шишиновут хитанио (змийския народ). Кайовите ги наричат с различни имена като Бодалк инаго (змийския народ) или Гяйко (враговете), или Санко (змии). На кадо са известни като Соухто, Сонтто, Савато, на дакота като Чинтуалука, на поуните като Ларита, на осейджите като Партуки и Тавакаро, на навахо като Налани, на уичита като Натаа, на апачите хикария като Инда шошон или Ямпа (Ямпайни) и на мексиканците като Лос Мекос.

Подразделения

Команчите не са единно племе, а се подразделят на няколко големи дивизии или племена и на няколко малки отделни групи.

Имената на отделните племена и групи не са определени с точност, тъй като някои от имената в списъка може да са синоними на дадена група. Често групите имат и шеговити или обидни имена, с които са наричани от останалите групи.

Племена

• Юпе – (Хопене (Hʉpenʉʉ) – „горски хора“, изписвано на испански като Hupe, Hoipi) – група от 18 век, най-вероятно предшественици на нокони, куахади и на местната група хоис.
• Коцотека (Kʉtsʉtʉʉka) – „ядящите бизонско“
• Куахади Куохада, Куахаре (Kwaarʉ nʉʉ) – „ядящите антилопи“, наричани също и Куахихеки (Kwahihʉʉ ki) – „носещи сянката върху гърбовете си“, заради живота им в Ляно Естакадо.
• Нокони (Nokoni nʉʉ – движещите се, връщащите се), наричани също и Ноуиека (Noyʉhkanʉʉ – тези, които не стоят на едно място). По-късно са наречени Тоцо Нойекане Децанайека (Tʉtsʉ Noyʉhkanʉʉ Detsanayʉka – основно подразделение, което е имало значително влияние сред танима и тенауа. Двете се разглеждат като техни разделения.
  • Танима (Tanimʉʉ) наричани също и Дехай (Dehaʉi) или Тевауиш (Tevawish) – „ядящите черен дроб“
  • Тенауа, Тенауит (Танахуа – живеещите надолу по потока) – живели южно от ноконите. Група отцепила се от ямпярика. Унищожени от мексиканците през 1845 г.
• Пенатека (Penatʉka Nʉʉ, Pihnaatʉka, Penanʉʉ – ‘ядящите мед’), наричани също и Пехнатерка (Pehnahterkʉh – ‘осите’)
• Ямпарика, Япарека (Yaparʉhka), също и Япай не (Yapai Nʉʉ) – „ядящите корени“, понякога са наричани и Видийо не, Видийо, Видийо япа (Widyʉ Nʉʉ, Widyʉ or Widyʉ Yapa) – ‘хората сови’, по-късно са наречени Тоцаконане (Tʉtsahkʉnanʉʉ – ).
• Пагацу (Pagatsʉ), Пакахце (Pa'kah'tsa – ‘в началото на потока’), наричани също и Панайте (Pahnaixte – ‘живеещите нагоре по потока’)
• Моцаи (Mʉtsahne) – унищожени от мексиканците през 1845 г.

Отделни малки групи

• Пахораих (Pahʉraix – ‘воден кон’), наричани също и Паркином (Parkeenaʉm) или Паки неме (Paki Nʉmʉ) – ‘водните хора’,
• Гуаге джохе
• Хайненаури
• Ичитабудан
• Кетато
• Кеуацана
• Куаши
• Мувинаборе
• Ноунием
• Нонаим
• Похои