Георги Аначков: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Носители на орден „Народна република България“, ползвайки HotCat |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 1 април 1920 година в [[Радомир]] в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера [[Кръстополе]]. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември в [[Балчик]]. Непосредствено след 9 септември влиза в органиците на полицията във Варна. Учи в 1 година в СССР в школа на Държавна сигурност. Слуша курсове в [[АОНСУ]]. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. През 1960 година е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Между 1962 и 1966 година е началник на Втора управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в [[Бейрут]]. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. |
Роден е на 1 април 1920 година в [[Радомир]] в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера [[Кръстополе]]. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември в [[Балчик]]. Непосредствено след 9 септември влиза в органиците на полицията във Варна. Учи в 1 година в СССР в школа на Държавна сигурност. Слуша курсове в [[АОНСУ]]. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. През 1960 година е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Между 1962 и 1966 година е началник на Втора управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в [[Бейрут]]. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.<ref>Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269</ref> |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
Версия от 12:10, 12 декември 2016
| Георги Аначков | |
| български офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1995 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия (август 1940 г.)[1] |
Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[2]
Биография
Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера Кръстополе. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември в Балчик. Непосредствено след 9 септември влиза в органиците на полицията във Варна. Учи в 1 година в СССР в школа на Държавна сигурност. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[3]. През 1960 година е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Между 1962 и 1966 година е началник на Втора управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.[5]
Военни звания
- Майор (1951)
- Подполковник (29 април 1952)
- Полковник (от 25 август 1954)
- Генерал-майор (14 септември 1964)
- Генерал-лейтенант (6 септември 1974)
Източници
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Ръководители на Второ главно управление
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269