Георги Аначков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Аначков
български офицер
Роден: 1 април 1920 г.
Починал: 1995 г. (74 г.)

Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Учи в гимназии в Радомир, София и Перник. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Учи в Търговската академия във Варна и там става член на БОНСС. От 1940 до 1943 г. е ръководител на БОНСС в курса си. През 1942 г. изгражда бойна група сред студентите. През 1943 г. е арестуван. Лежи за 7 месеца в лагера Кръстополе. След това се завръща във Варна и продължава да учи. През април 1944 г. заминава за Радомир, където участва в дейността на местната партийна организация. Участва в освобождаването на затворниците от Варна на 8 септември и установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в Балчик. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. (11 септември) влиза в органите на Народната милиция във Варна. Учи в 1 година в СССР, във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[2]. От 1951 г. е началник на Окръжното управление на МВР-Хасково. Освен това е член на бюрото на ОК на БКП в Хасково. Между 1958 и 1962 г. е заместник-началник на Управление I на ДС[3]. През 1960 година е признат за АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма) поради това, че лежи в лагер. Между 1962 и 1966 година е началник на Второ главно управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. С указ №587 от 31 март 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд[5]. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1970, 1974, 1978, 1986), последния за принос към Възродителния процес, два пъти „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, 9 септември 1944 г. с мечове, два пъти „Червено знаме“ и „За храброст“. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ръководители на Второ главно управление
  2. Биография на Георги Аначков
  3. Протокол № 239 от 25 август 1964, с.20 – 21
  4. Биография на Георги Аначков
  5. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 167
  6. Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269