Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:25, 21 януари 2017

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).

Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.

Кентърбърийски разкази (на английски: “The Canterbury Tales”) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chauser) през 14 век (две от които в проза, останалите — в стих). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилям Какстън през 1478 г.

История:

През 1373 година Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.

През 1386 година Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба - Кентърбърийските разкази.

Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите - селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.

Съдържание:

Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днес район на Лондон, тогава само село) за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. (По-късно храмът е разрушен от Хенри VIII; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена Кентърбърийски разкази)Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение.Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Разкази

Пролог
Разказът на Рицаря
Разказът на Мелничаря
Разказът на Стюарда
Разказът на Готвача
Разказът на Правника
Разказът на Моряка
Разказът на Игуменката
Разказът на Сър Топаз
Разказът на Мелибей
Разказът на Монаха
Разказът на Манастирския капелан
Разказът на Лекаря
Разказът на Продавача на индулгенции
Разказът на Батската невяста
Разказът на Кармелита
Разказът на Църковния пристав
Разказът на Школаря
Разказът на Търговеца
Разказът на Оръженосеца
Разказът на Франклина
Разказът на Втората монахиня
Разказът на Йомена на Каноника
Разказът на Иконома
Разказът на Свещеника^[1]

Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.

Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:

Фрагмент I	- Пролог - Разказът на Рицаря - Разказът на Мелничаря - Разказът на Стюарда - Разказът на Готвача
Фрагмент II	- Разказът на Правника
Фрагмент III	- Разказът на Батската невяста - Разказът на Кармелита - Разказът на Църковния пристав
Фрагмент IV	- Разказът на Школаря - Разказът на Търговеца
Фрагмент V	- Разказът на Оръженосеца - Разказът на Франклина
Фрагмент VI	- Разказът на Лекаря - Разказът на Продавача на индулгенции
Фрагмент VII	- Разказът на Моряка - Разказът на Игуменката - Разказът на Сър Топаз - Разказът на Мелибей - Разказът на Монаха - Разказът на Манастирския Капелан
Фрагмент VIII	- Разказът на Втората монахиня - Разказът на Йомена на Каноника
Фрагмент IX	- Разказът на Иконома
Фрагмент X	- Разказът на Свещеника

Източници

↑ Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. София, Анубис, 1994. ISBN 964 426 080 3.

2. Информация от английски източнициhttps://en.wikipedia.org/wiki/The_Canterbury_Tales

3. Информация от руски източници https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8B

Външни връзки

((en)) „The Canterbury Tales, and Other Poems“ на сайта на Project Gutenberg (пълният текст на произведението)
- Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A Norton Critical Edition (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.

[1] Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. София, Анубис, 1994. ISBN 964 426 080 3.

[1]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
-Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Ханджията толкова харесва компанията, че решава да се присъедини, той предлага на път за Кентърбъри всеки от участниците да разкаже по 2 истории на отиване и 2 на връщане. Пътуват на коне, пътуването до там трае 2 дена в едната посока. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър. Чосър е майстор на характерния детайл и дава портретна характеристика на разказвачите и по този начин ги индивидуализира.
+Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение.Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
-[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида, Птичии парламент, '''''Кентърбърийски разкази''''' са почти единодушно разглеждани като неговият '''''Magnum opus'''''  (на [[Латински език|латински]]: ''„велико дело“'').
+[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]
-Той използва разказите и описанията на героите, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Използването на такава голяма гама от класовe и типове хора е било без прецедент. Въпреки, че героите са измислени, те все пак предоставят голямо разнообразие от прозрения за обичаите и практиките по онова време. Често такова прозрение води до различни дискусии и разногласия между хората в 14-ти век. Например, въпреки че в тези истории са представени различни социални класове и всички поклонници са тръгнали на духовно търсене, е видно,чe те са по-загрижени за светските неща отколкото за духовните. Структурно, сборникът прилича на Декамерон, който Чосър може да е прочел по време на първата си дипломатическа мисия в Италия през 1372.
-Докато Чосър ясно посочва адресатите на много от поемите си, целевата публика на Кентърбърийски разкази е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородството.
-'''''Кентърбърийските разкази''''' се смятат за незавършени в края на живота на Чосър.  В пролога са въведени 30 поклонници. Според пролога, намерението на Чосър е да напише по две истории от перспективата на всеки един от поколонниците по пътя за и от тяхната крайна дестинация, а именно храм Cв. Tомас Бекет (което прави общо по 4 истории на поклоник). Въпреки, че може би е непълно, произведението '''''Кентърбърийски разкази'''''  е считано за едно от най-важните произведения в английската литература. Не само, че читателите го намират за забавно, но също така то е отворено за широк кръг от интерпретации.
 == Разкази ==