Болярин: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
Често титлата ''боляр'' се носела заедно с друга като [[кавхан]], [[боритаркан]], [[ичиргу боила]], [[миник]], [[Челник (титла) | челник]], [[логотет|велик логотет]], велик [[войвода]], [[протовестиарий]] и др. Най-високопоставените участвали в [[Синклит]]а (Болярски съвет), който съветвал българския владетел през [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Те се ползвали с многобройни привилегии и заемали най-висшите административни и военни длъжности. Това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете им, което водело до чести заговори срещу владетеля или отцепване на цели области от държавата и обявяването им за независими. Болярската титла е премахната и привилегиите отнети след покоряването на [[България]] от [[Османска империя|Османската империя]]. |
Често титлата ''боляр'' се носела заедно с друга като [[кавхан]], [[боритаркан]], [[ичиргу боила]], [[миник]], [[Челник (титла) | челник]], [[логотет|велик логотет]], велик [[войвода]], [[протовестиарий]] и др. Най-високопоставените участвали в [[Синклит]]а (Болярски съвет), който съветвал българския владетел през [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Те се ползвали с многобройни привилегии и заемали най-висшите административни и военни длъжности. Това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете им, което водело до чести заговори срещу владетеля или отцепване на цели области от държавата и обявяването им за независими. Болярската титла е премахната и привилегиите отнети след покоряването на [[България]] от [[Османска империя|Османската империя]]. |
||
Български болярски съвет изпрати изявление за благородническите титли |
|||
02 февруари 2007 | 15:43 | Агенция "Фокус" |
|||
София. Български болярски съвет изпрати до Агенция "Фокус" изявление за благородническите титли, по повод спора, възникнал след като представител на Българската правослевна църква даде архонтска титла на бизнесмена Слави Бинев. |
|||
Българският род не е забравил нито езика си, нито своите традиции, нито своите боляри, се казва в изявлението, в което се посочват заслугите на болярите. Заради заслужили и всеотдайни хора родът български никога не e изчезвал, твърдят от Българския болярски съвет. |
|||
Великият Болярски Сбор на Българския Болярски Съвет под условието на сегашното демократично републиканско управление на страната удостоява с благороднически титли заслужилите с делата си родолюбци, с цел тяхното уважение и почитание, заявяват от организацията. |
|||
Публикуваме изявлението без редакторска намеса: |
|||
“Напоследък се разгоря дискусия за благородническите титли на България и по този повод зачестиха медийни изяви на знаещи и незнаещи историци, ползващи истини и лъжовни твърдения по адрес на Българския Болярски Съвет и Светата православна Църква . |
|||
Днес, 2 февруари 2007 година - Сретение Господне, ден на свети Симеон Богоприемец и света Ана, иже нарицаемий |
|||
„Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, Благодатная, Господ с тобою”. |
|||
На този ден Ние Болярите Български заявяваме : |
|||
Великият Болярски Сбор на Българския Болярски Съвет, в качеството си на законен орган, в отсъствието на по-висш такъв и под условието и правилата на сегашното демократично републиканско управление на страната, удостояваме с благороднически титли и инсигнии заслужилите с делата си родолюбци, с цел тяхното уважение и почитание. С духовното стимулиране и насърчаване на дейците на науката, културата, искуството, религиозните общности, политическия и стопански живот, ние работим за съхраняването на българските традиции, запазването на българския национален дух и популяризиране на българското културно историческо наследство. |
|||
Ние твърдо вярваме, че именно заради такива заслужили всеотдайни хора - все видни личности, родът български никога не e изчезвал, макар византийци, отоманци и криминални болшевишки банди да са посягали на него. Винаги народът ни е имал родолюбиви, трудолюбиви, изявени люде, герои народни или както ние ги наричаме, ”Боляри Български - пазителите на кръвта и пръстта българска”. А на чуждопоклонниците ще кажем „CREDENDO VIDES”. |
|||
Затова днес Богопомазаният наш народ, произлязал от Ноевия син Сем и неговия син Зиязи, не е е забравил нито своя майчин език, нито своите традиции. Напротив - обогатили сме с тях много други култури и народи, а асимилираните от нас племена и до днес твърдят, че са българи. |
|||
На всички безродни майкопродавници, дето смятат, че е възможно само за няколко десетки години - от подписването на мирния договор с Византия през 681година до написването на българската азбука, българите се разпръснали и забравили своя роден език, дори се размили в някакви местни племена, че днес ние нямаме дълбока родова памет и традиции, ще кажем само: ”Замълчете и се поклонете”! За многая лета - Българският род е тук, жив и здрав и не е забравил нито езика си, нито своите традиции, нито своите ”Чорбаджии - баш Боляри” така народът ги е възпял в песни, приказки и легенди заради дарените от тях тонове съкровища в освободителните войни, заради построените от тях хиляди чешми, пътища, мостове, читалища, църкви, учебни заведения, заради финансирането и обучението зад граница на десетки хиляди народни будители, заради безбройните сторени на ползу роду дела. Всичко все в името на българщината и Българския род от векове и за векове. |
|||
Нека запомнят безродниците, дето ще се ровят оттук нататък да търсят под вола теле, че трябва всеки ден като минават покрай седналите пред СУ „ Свети Климент Охридски” големи Български Чорбаджии- баш Боляри Христо и Евлоги Георгиеви, да свалят шапки и дълбоко да се поклонят пред безкористното родолюбие на тези двама велики българи допринесли днес България да е готова за новите предизвикателста на съвременния глобален свят . |
|||
2 февруари 2007 година - 7715 година от сътворението на света |
|||
НИЕ, ПАЗИТЕЛИТЕ НА КРЪВТА И ПРЪСТТА БЪЛГАРСКА |
|||
”С мир или с меч България над Всичко!”. |
|||
Изявлението е подписано от Негово Превъзходителство Севастократор Румен – IYI |
|||
== Болярите във Влашко и Молдова == |
== Болярите във Влашко и Молдова == |
||
Сред [[румънци]]те болярската класа се оформила от първенците (''cneaz'' или ''jude'') на земеделските общности през раното Средновековие. Първоначално бойерите (на [[румънски език|румънски]]: ''boier'') били избирани, но по-късно те превърнали своите съдебни и административни правомощия в наследствени като постепенно ги разпрострели и върху други общности. След появата на по-сложни политически структури в района привилигерованият статут на болярите подлежал на потвърждение от централната власт, която използвала това си право за да включва в бойерската класа индивиди, отличили се във военните си или граждански длъжности, чрез награждаването им със земя от държавните имоти. |
Сред [[румънци]]те болярската класа се оформила от първенците (''cneaz'' или ''jude'') на земеделските общности през раното Средновековие. Първоначално бойерите (на [[румънски език|румънски]]: ''boier'') били избирани, но по-късно те превърнали своите съдебни и административни правомощия в наследствени като постепенно ги разпрострели и върху други общности. След появата на по-сложни политически структури в района привилигерованият статут на болярите подлежал на потвърждение от централната власт, която използвала това си право за да включва в бойерската класа индивиди, отличили се във военните си или граждански длъжности, чрез награждаването им със земя от държавните имоти. |
||
Версия от 21:53, 2 февруари 2007
Болярин е средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация на България, Русия, Влашко и Молдова между 10 и 17 век.
Болярите в България
През Първото българско царство болярите се делели на:
Според "Книга за церемониите" на Константин VII, по времето на Симеон Велики великите боили са били шест на брой. Те участвали в Съвета на Великите боили, който решавал най-важните държавни дела. През Второто българско царство болярите също се делели на велики и мали в зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация.
Често титлата боляр се носела заедно с друга като кавхан, боритаркан, ичиргу боила, миник, челник, велик логотет, велик войвода, протовестиарий и др. Най-високопоставените участвали в Синклита (Болярски съвет), който съветвал българския владетел през Първата и Втората българска държава. Те се ползвали с многобройни привилегии и заемали най-висшите административни и военни длъжности. Това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете им, което водело до чести заговори срещу владетеля или отцепване на цели области от държавата и обявяването им за независими. Болярската титла е премахната и привилегиите отнети след покоряването на България от Османската империя.
Болярите във Влашко и Молдова
Сред румънците болярската класа се оформила от първенците (cneaz или jude) на земеделските общности през раното Средновековие. Първоначално бойерите (на румънски: boier) били избирани, но по-късно те превърнали своите съдебни и административни правомощия в наследствени като постепенно ги разпрострели и върху други общности. След появата на по-сложни политически структури в района привилигерованият статут на болярите подлежал на потвърждение от централната власт, която използвала това си право за да включва в бойерската класа индивиди, отличили се във военните си или граждански длъжности, чрез награждаването им със земя от държавните имоти.
Влашките бойери с течение на времето се разделили на 'велики' (тези които притежавали огромни и многобройни имоти и държали важни постове в централната администрация) и 'малки' (които имали малки имоти и по-маловажни длъжности). От началото на 15 век те станали най-важната политическа сила във Влашко и Молдова. В Трансилвания те били или асимилирани от унгарската аристокрация или загубили своят статут, превръщайки се в обикновени селяни.
Въпреки, че през вековете тяхната власт се редувала с периоди на централизирано управление, болярите във Влашко и Молдова разширили своите привилегии - те имали неогранична власт върху жителите на своите владения, пълно право да налагат данъци и само боляри можели да заемат административни длъжности. Разделени на многобройни групировки, те често правели опити за сваляне на управляващите князе на тези две държави, процес често съпроводен със зверства и престъпления и от двете страни. От 16 век нататък членовете на големите болярски фамилии заменили на троновете на Влашко и Молдова традционните князе от династиите Basarab (Бесараб) и Muşat (Мушат).
Външни препратки
- Имала ли е България аристокрация, ст. н. с. д-р Михаил Грънчаров
- De Cerimoniis, Diplomatic Stylesheet, I, превод от Пол Стефенсон.