Деепричастие: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] - [[български език|българския език]], [[руски език|руски]] [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а [[наречие]]то е неизменяема част на речта). |
'''Деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] - [[български език|българския език]], [[руски език|руски]] [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а [[наречие]]то е неизменяема част на речта). |
||
==Книжовни деепричастия== |
==Книжовни деепричастия в българския език== |
||
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на [[минало несвършено време]] (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро [[спрежение]], гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''. |
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на [[минало несвършено време]] (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро [[спрежение]], гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''. |
||
Версия от 07:51, 23 септември 2017
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Деепричастието е нелична глаголна форма, която е често срещана при балтославянските езици - българския език, руски чешки и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а наречието е неизменяема част на речта).
Книжовни деепричастия в българския език
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки.