Никомахова етика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник за статията „Илиада“ не може да бъде просто самата Илиада
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
Редакция без резюме
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
Ред 1: Ред 1:

{{без източници}}
[[File:Aristotle Ethica Nicomachea page 1.png|thumb|Първата страница на „Никомахова етика“, издание от 1837]]
[[File:Aristotle Ethica Nicomachea page 1.png|thumb|Първата страница на „Никомахова етика“, издание от 1837]]
'''„Никомахова етика“''' е [[Етика|етическо]] произведение на [[Аристотел]], което той посвещава на сина си Никомах.
'''„Никомахова етика“''' е [[Етика|етическо]] произведение на [[Аристотел]], което той посвещава на сина си Никомах.

Версия от 21:09, 12 ноември 2017

Първата страница на „Никомахова етика“, издание от 1837

„Никомахова етика“ е етическо произведение на Аристотел, което той посвещава на сина си Никомах.

Идея на творбата

В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За нравствени ценности се посочват духовните възможности и способности на индивида. Етическите принципи, отразени в етиката са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяка постъпка и съзнателен избор изглежда се стреми към някакво благо“[1]. Проблемите, заложени в творбата, оказват силно влияние върху европейската култура.

Синтез

В “Никомахова етика” Аристотел извършва синтез на постиженията на античните философи в областта на етиката, като систематизира техните възгледи. Дори коментира и критикува мненията на другите мислители и едновременно с това поставя редица нови проблеми, на които дава определения и ги анализира.

Композиция

Трактатът “Никомахова етика” се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел съсредоточава вниманието си върху духовните парадигми, отнасящите се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие.

Източници

  1. вж.: „Никомахова етика“, книга I, гл. 1