Никомахова етика: Разлика между версии
м Бот: премахнат вандализъм на Арменец |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
==Идея на творбата== |
==Идея на творбата== |
||
В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За [[Ценностна система|нравствени ценности]] се посочват духовните възможности и способности на [[индивид]]а. Етическите принципи, отразени в етиката са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяка постъпка и съзнателен избор изглежда се стреми към някакво благо“<ref> |
В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За [[Ценностна система|нравствени ценности]] се посочват духовните възможности и способности на [[индивид]]а. Етическите принципи, отразени в етиката са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяка постъпка и съзнателен избор изглежда се стреми към някакво благо“<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0054%3Abook%3D1%3Achapter%3D1%3Asection%3D1 Книга I, гл. 1], превод на английски</ref>. Проблемите, заложени в творбата, оказват силно влияние върху европейската култура. |
||
==Синтез== |
==Синтез== |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
==Композиция== |
==Композиция== |
||
Трактатът “Никомахова етика” се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел съсредоточава вниманието си върху духовните парадигми, отнасящите се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие. |
Трактатът “Никомахова етика” се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел съсредоточава вниманието си върху духовните парадигми, отнасящите се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие. |
||
==Източници== |
==Източници== |
||
<references /> |
|||
[[Категория:Аристотел]] |
[[Категория:Аристотел]] |
||
Версия от 21:31, 12 ноември 2017
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
„Никомахова етика“ е етическо произведение на Аристотел, което той посвещава на сина си Никомах.
Идея на творбата
В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За нравствени ценности се посочват духовните възможности и способности на индивида. Етическите принципи, отразени в етиката са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяка постъпка и съзнателен избор изглежда се стреми към някакво благо“[1]. Проблемите, заложени в творбата, оказват силно влияние върху европейската култура.
Синтез
В “Никомахова етика” Аристотел извършва синтез на постиженията на античните философи в областта на етиката, като систематизира техните възгледи. Дори коментира и критикува мненията на другите мислители и едновременно с това поставя редица нови проблеми, на които дава определения и ги анализира.
Композиция
Трактатът “Никомахова етика” се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел съсредоточава вниманието си върху духовните парадигми, отнасящите се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие.
Източници
- ↑ Книга I, гл. 1, превод на английски