Батерия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 85.118.68.210 (б.), към версия на PSS 9 Етикет: Отмяна |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
В силовата електротехника се използват и т.нар. [[кондензатор]]ни батерии, които са група от кондензатори. |
В силовата електротехника се използват и т.нар. [[кондензатор]]ни батерии, които са група от кондензатори. |
||
==История== |
|||
==География== |
|||
През [[1780]] г. [[Луиджи Галвани]] открил, че ако два различни [[метал]]ни [[електрод]]а (напр. [[цинк]] и [[Мед (елемент)|мед]]) се потопят в [[разтвор]] на [[сол]], а след това тези два метала се допрат едновременно до различни части от [[нерви|нерв]]а на жабешки крак, това предизвиква съкращение на [[мускул]]а му. Той нарекъл това явление „животинско електричество”. По-късно комбинацията от двата метала и електролита е наречена „клетка на Галвани” или „[[галваничен елемент]]”. Подобен на галваничния елемент е [[волтов елемент|волтовият елемент]] (наричан също електрохимичен елемент или клетка), изобретен от [[Алесандро Волта]] през [[1800]] г. Тези открития проправят пътя на електрическите батерии! |
През [[1780]] г. [[Луиджи Галвани]] открил, че ако два различни [[метал]]ни [[електрод]]а (напр. [[цинк]] и [[Мед (елемент)|мед]]) се потопят в [[разтвор]] на [[сол]], а след това тези два метала се допрат едновременно до различни части от [[нерви|нерв]]а на жабешки крак, това предизвиква съкращение на [[мускул]]а му. Той нарекъл това явление „животинско електричество”. По-късно комбинацията от двата метала и електролита е наречена „клетка на Галвани” или „[[галваничен елемент]]”. Подобен на галваничния елемент е [[волтов елемент|волтовият елемент]] (наричан също електрохимичен елемент или клетка), изобретен от [[Алесандро Волта]] през [[1800]] г. Тези открития проправят пътя на електрическите батерии! |
||
Версия от 07:06, 14 декември 2017
Батерия е наложилото се на практика обобщено наименование за всички видове източници на ток без подвижни части. Най-често се използва за електрохимичните източници на ток, състоящи се от един или няколко електрохимични елемента (клетки) като например галванични елементи, акумулатори, но също така и за горивни клетки и слънчеви батерии.
В силовата електротехника се използват и т.нар. кондензаторни батерии, които са група от кондензатори.
История
През 1780 г. Луиджи Галвани открил, че ако два различни метални електрода (напр. цинк и мед) се потопят в разтвор на сол, а след това тези два метала се допрат едновременно до различни части от нерва на жабешки крак, това предизвиква съкращение на мускула му. Той нарекъл това явление „животинско електричество”. По-късно комбинацията от двата метала и електролита е наречена „клетка на Галвани” или „галваничен елемент”. Подобен на галваничния елемент е волтовият елемент (наричан също електрохимичен елемент или клетка), изобретен от Алесандро Волта през 1800 г. Тези открития проправят пътя на електрическите батерии!
Произход и употреба на думата
Батерия по принцип означава съвместно работеща група от еднакви устройства. От техническа гледна точка един източник на ток е батерия, когато се състои от няколко отделни елементарни източника - елементи или клетки. В българската разговорна практика обаче всеки източник на ток е „батерия“ даже и когато се състои от един елемент (клетка).
Батериите се произвеждат отдавна, много от тях имат стандартизирани размери и означения, както и широко известни неофициални наименования.
В някои краища на България се среща съвсем особена употреба. Там „батерия“ е фенерче, а на самите батерии им се казва „вътрешно за батерия“.
Елемент или клетка
И двете понятия са технически коректни. Обикновено „елементи“ се наричат галваничните източници, а „клетки“ - акумулаторните елементи. Казва се:
- Плоската батерия е направена от три отделни сухи елемента, свързани последователно;
- Автомобилните акумулатори са с по 6 клетки с напрежение 2 волта, общо 12 волта.
Видове батерии
Отличителните черти на батериите биват най-различни, благодарение на много фактори, включително вътрешни химически съединения, температура и разход на ток.
Според свойството си да бъдат презареждани или не:
- еднократни
- акумулаторни (презареждащи се)
Според материалите, от които са изработени (например):
- литиево-йонни
- оловни
Тенденции в развитието
Нанотехнологиите предлагат нови подходи за производството на нови типове материали с непостижими досега свойства, оказали влияние в производството на литиево-йонните батерии. Литиево-йонните батерии са най-използваният вид батерии за потребителска електроника - използват се в преносими компютри, мобилни телефони, музикални плейъри и дори електрически коли.
Учените в Станфордския университет публикуваха материал на 19.12.2007 за нов метод на производство на литиево-йонни батерии чрез прилагане на силициеви нишки в наномащаб. [1] Това откритие ще предостави възможност за производството на батерии с 10 и повече пъти по-голям капацитет, и то с използването на вече съществуващи технологии - т.е. въвеждането в употреба на новия начин на производство може да бъде извършено сравнително бързо, ефикасно и без големи инвестиции в нов тип производствено оборудване.
Алтернативи
За същото предназначение се използват и механични устройства, произвеждащи ток, напр. динамо, горивни клетки, акумулатори, UPS-устройства или суперкондензатори.
Вижте също
Външни препратки
Източници
- ↑ Dan Stober, Nanowire battery can hold 10 times the charge of existing lithium-ion battery, Stanford Report, December 18, 2007