Любен Христофоров: Разлика между версии
м Disambiguated: СБП → Съюз на българските писатели; форматиране: 13x кавички, 11x тире, 3x заглавие-стил, 9 интервала, URL, тире-числа, точка (ползвай... |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Любен Христофоров |
| име = Любен Христофоров |
||
| снимка = |
| снимка = |
||
| размер = |
|||
| описание = |
| описание = |
||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| наставка = |
|||
| фон = |
|||
| дата на раждане = |
| дата на раждане = |
||
| място на раждане = |
| място на раждане = [[България]] |
||
| дата на смърт = [[1963]] |
| дата на смърт = [[1963]] |
||
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
| националност = |
| националност = {{България}} |
||
| период = |
| период = |
||
| жанрове = романизирани пътеписи, приключенска литература |
| жанрове = романизирани пътеписи, приключенска литература |
||
Ред 23: | Ред 20: | ||
| деца = |
| деца = |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
|||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
Ред 30: | Ред 26: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Любен Христофоров завършва [[геология]] в [[Лондон]], [[Великобритания]]. <ref>Начева, Гергана |
Любен Христофоров завършва [[геология]] в [[Лондон]], [[Великобритания]]. <ref>Начева, Гергана: ''Разговор с Николай Мишляков за живота и творчеството на Любен Христофоров'', 23 май 1997 г.</ref> Постъпва на работа в американския петролен концерн „Пантепек“. Търсейки нови петролни периметри за експлоатация, концернът организира няколко експедиции в Централна и [[Южна Америка]] – в [[Гватемала]], [[Венецуела]], [[Еквадор]], [[Перу]] и [[Бразилия]]. В тези експедиции наред с други специалисти – географи, ботаници и зоолози, участва като геолог и Христофоров. Повече от 20 години той кръстосва джунглите на тези страни. Говори свободно испански, португалски и английски език.<ref>Начева, Гергана: ''Разговор ...''.</ref> |
||
Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София.<ref>Начева, Гергана |
Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София.<ref>Начева, Гергана: ''Разговор ...''.</ref> Семейството му, което напуска на млади години, не го приема. Богатите си впечатления и спомени от странстванията си в чужбина описва в своите книги. Романите му, определяни като романизирани пътеписи, следват хронологично маршрутите на експедициите, а те са толкова богати на интересни събития и приключения, че е достатъчно само точното им описание, за да се получи интригуваща фабула. |
||
Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до [[Съюз на българските писатели|СБП]]. <ref>Начева, Гергана |
Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до [[Съюз на българските писатели|СБП]]. <ref>Начева, Гергана: ''Разговор ...''.</ref> |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* „Скритата река Рио Ескондидо“ (I изд. – 1957 |
* „Скритата река Рио Ескондидо“ (I изд. – 1957, II изд. - 1959) |
||
* „Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй“ (I изд. – 1958 |
* „Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй“ (I изд. – 1958, II изд. – 1962, III изд. – 1986) |
||
* „Джунглата Петен“ (I изд. – 1960 |
* „Джунглата Петен“ (I изд. – 1960, II изд. – 1987) |
||
* „Амазонията“ (I изд. – 1963 |
* „Амазонията“ (I изд. – 1963, II изд. – 1972) |
||
* „Вампирът от остров Фернандо Нороня“ (1969 |
* „Вампирът от остров Фернандо Нороня“ (1969) |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
* [[Здравко Сребров|Сребров, Здравко]] |
* [[Здравко Сребров|Сребров, Здравко]]. „Скритата река (от Любен В.Христофоров)“, в сб. ''„В напречен разрез“'', изд. Български писател, София, 1967, с.147 – 156. |
||
* Начева, Гергана |
* Начева, Гергана. ''„Епистоларните езици в шест неизвестни писма на Любен Христофоров“'', НБ „Иван Вазов“, Пловдив, 2003. |
||
* Антов, Пламен |
* Антов, Пламен. „Южноамерикански приключения. Любен В. Христофоров“, в : ''Материали на Национална научна конференция „Феноменът Aмерика в българската литература – от романа до гротеската и по-нататък“ (по повод 110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)'', 30 ноември – 4 декември 2012, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 52: | Ред 48: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Любен+Христофоров&type=AllFields От и за Любен Христофоров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] |
|||
* [http://borislav.free.fr/mylib/author/Любен+Христофоров "Съкровищата на дяволската планина"]. |
|||
* {{Моята библиотека автор|ljuben-hristoforov|Любен Христофоров}} |
|||
{{СОРТКАТ:Христофоров, Любен}} |
|||
[[Категория:Български геолози]] |
|||
[[Категория:Български писатели]] |
|||
[[Категория:Български пътеписци]] |
|||
[[Категория:Писатели на приключенски романи]] |
|||
[[Категория:Българи във Венецуела]] |
[[Категория:Българи във Венецуела]] |
||
[[Категория:Български самоубийци]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 08:46, 5 март 2018
Любен Христофоров | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1963 |
Националност | България |
Жанр | романизирани пътеписи, приключенска литература |
Любен Василев Христофоров е български геолог, пътешественик и писател. Автор е на серия романизирани пътеписи с приключенска и научна тематика за пътешествията му в Централна и Южна Америка.
Биография
Любен Христофоров завършва геология в Лондон, Великобритания. [1] Постъпва на работа в американския петролен концерн „Пантепек“. Търсейки нови петролни периметри за експлоатация, концернът организира няколко експедиции в Централна и Южна Америка – в Гватемала, Венецуела, Еквадор, Перу и Бразилия. В тези експедиции наред с други специалисти – географи, ботаници и зоолози, участва като геолог и Христофоров. Повече от 20 години той кръстосва джунглите на тези страни. Говори свободно испански, португалски и английски език.[2]
Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София.[3] Семейството му, което напуска на млади години, не го приема. Богатите си впечатления и спомени от странстванията си в чужбина описва в своите книги. Романите му, определяни като романизирани пътеписи, следват хронологично маршрутите на експедициите, а те са толкова богати на интересни събития и приключения, че е достатъчно само точното им описание, за да се получи интригуваща фабула.
Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до СБП. [4]
Библиография
- „Скритата река Рио Ескондидо“ (I изд. – 1957, II изд. - 1959)
- „Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй“ (I изд. – 1958, II изд. – 1962, III изд. – 1986)
- „Джунглата Петен“ (I изд. – 1960, II изд. – 1987)
- „Амазонията“ (I изд. – 1963, II изд. – 1972)
- „Вампирът от остров Фернандо Нороня“ (1969)
Литература
- Сребров, Здравко. „Скритата река (от Любен В.Христофоров)“, в сб. „В напречен разрез“, изд. Български писател, София, 1967, с.147 – 156.
- Начева, Гергана. „Епистоларните езици в шест неизвестни писма на Любен Христофоров“, НБ „Иван Вазов“, Пловдив, 2003.
- Антов, Пламен. „Южноамерикански приключения. Любен В. Христофоров“, в : Материали на Национална научна конференция „Феноменът Aмерика в българската литература – от романа до гротеската и по-нататък“ (по повод 110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков), 30 ноември – 4 декември 2012, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.