Синдром на Стендал: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[Файл:Stendhal.jpg|мини|Синдромът носи името на писателя Анри Мари Бейл, по-известен като [[Стендал]].]] |
[[Файл:Stendhal.jpg|мини|Синдромът носи името на писателя Анри Мари Бейл, по-известен като [[Стендал]].]] |
||
'''Синдромът на Стендал''' или '''хиперкултуремия''' е [[Психосоматична медицина|психосоматично]] разстройство, което причинява [[Тахикардия|сърцебиене]], виене на свят, загуба на съзнание, объркване и дори [[Халюцинация|халюцинации]], когато дадено лице е изложено на преживяване от голямо лично значение, особено гледане изкуство. |
'''Синдромът на Стендал''' или '''хиперкултуремия''' е [[Психосоматична медицина|психосоматично]] разстройство, което причинява [[Тахикардия|сърцебиене]], виене на свят, загуба на съзнание, объркване и дори [[Халюцинация|халюцинации]], когато дадено лице е изложено на преживяване от голямо лично значение, особено гледане изкуство. Той не е включен в списъка на [[Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 20:44, 9 юни 2018
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Синдромът на Стендал или хиперкултуремия е психосоматично разстройство, което причинява сърцебиене, виене на свят, загуба на съзнание, объркване и дори халюцинации, когато дадено лице е изложено на преживяване от голямо лично значение, особено гледане изкуство. Той не е включен в списъка на Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства.
История
Заболяването е кръстенo на френския писател от XIX век Стендал (псевдоним на Анри Мари Бейл), който описва своя опит с това явление по време на неговото посещение на Флоренция през 1817 г. в книгата си Неапол и Флоренция: Пътешествие от Рим до Реджио.
Въпреки че психиатрите отдавна спорят дали синдромът наистина съществува, неговите ефекти върху някои от страдащите са достатъчно сериозни, за да се нуждаят от лечение в болница и дори антидепресанти.
