Интарзия: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{обработка|определение}} |
{{обработка|определение}} |
||
[[ |
[[Файл:Wolf-Intarsia-md.jpg|дясно|мини|Интарзия]] |
||
'''Интарзията''' е вид [[приложно изкуство]]. |
'''Интарзията''' е вид [[приложно изкуство]]. |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
Възниква преди 6 века в [[Италия]]. Двама братя монаси от [[Флоренция]] се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи. |
Възниква преди 6 века в [[Италия]]. Двама братя монаси от [[Флоренция]] се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи. |
||
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен [[Египет]], тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е. |
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен [[Египет]], тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост. |
||
Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво. |
Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво. |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
{{commonscat|intarsia}} |
{{commonscat|intarsia}} |
||
[[Категория:Приложни изкуства]] |
[[Категория:Приложни изкуства]] |
||
[[Категория:Дърворезба]] |
[[Категория:Дърворезба]] |
Версия от 21:28, 6 октомври 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: определение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Интарзията е вид приложно изкуство.
Представлява изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.
Възниква преди 6 века в Италия. Двама братя монаси от Флоренция се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи.
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.
Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.
През Ренесанса древният метод intarsio, използван от римляните и изразяващ се в реализирането на картини чрез използването на дърво, се възражда във Флоренция.
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии.
През 17 век интарзията става изключително модна в Холандия и Франция.
Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво.
В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII век.
В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията.
Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия.
През XV век интарзията разширява своя обхват и приложение.
В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на XVI век Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.
В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.
Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.