Латерански договори: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:50, 6 ноември 2018

Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолически дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.

Договорът:

признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия престол, вкл. по международни дела (т. 2);
формално признава на Ватикана статут на суверенна територия, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан – Град Ватикан (Città del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).

Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).

През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.

Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът е господстващата религия в Италия.

Външни препратки

Пълният текст на договорите

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Договорът:
 * признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на [[Светия престол]], вкл. по международни дела (т. 2);
-* формално признава на [[Ватикана]] статут на суверенна територия, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (''Città del Vaticano''), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
+* формално признава на [[Ватикана]] статут на суверенна територия, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан – Град Ватикан (''Città del Vaticano''), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
 Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).