Ладуване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
добавен източник |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Ладуването''' е традиционен [[България|български]] [[обичай]], при който обредни действия се извършват на различни празници, обикновено в навечерието на [[Васильовден]], [[Тодоровден]], [[Гергьовден]], [[Еньовден]] и други.<ref>http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=EC1CCED38F348AEE3F446E6244A1E0DF?encID=1&article=3461051345</ref> В котле моми сипват вода, която се нарича по различен начин, в зависимост от празника. Момите слагат вътре своите пръстени или китки, на които са закачени пръстените им, гривните си и други. Момите взимат от котлето [[овес]] и го слагат под възглавниците си. Смята се, че който мъж сънува, за него ще се омъжи. |
|||
{{без източници}} |
|||
== Бележки == |
|||
'''Ладуването''' е {{факт|празничен обред, който се извършва на различни празници: Нова година, Димитровден, Гергьовден, Лазарница.|2018|7|20}} |
|||
<references/> |
|||
{{факт|В котле моми сипват вода, която се нарича по различен начин, в зависимост от празника. Момите слагат вътре своите пръстени или китки, на които са закачени пръстените им, гривните си и други. Момите взимат от котлето [[овес]] и го слагат под възглавниците си. Смята се, че който мъж сънува, за него ще се омъжи. Празникът завършва с общо хоро. Ладуването се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарница. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.|2018|7|20}} |
|||
{{факт|На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете „''на звездите''“. Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: „''зряла дюла и презряла''“ (момата ще се омъжи стара); „''сам си здавчец на камъче''“ (ще се омъжи за сирак); „''жълто було трески сбира''“ (момата ще пристане). Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.|2018|7|20}} |
|||
{{България-мъниче}} |
{{България-мъниче}} |
||
Версия от 13:29, 13 ноември 2018
Ладуването е традиционен български обичай, при който обредни действия се извършват на различни празници, обикновено в навечерието на Васильовден, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден и други.[1] В котле моми сипват вода, която се нарича по различен начин, в зависимост от празника. Момите слагат вътре своите пръстени или китки, на които са закачени пръстените им, гривните си и други. Момите взимат от котлето овес и го слагат под възглавниците си. Смята се, че който мъж сънува, за него ще се омъжи.