Игумен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Nk
м интервал; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
'''Игумен''' ({{lang-el|ηγούμενος}}) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки [[манастир]].<ref>http://www.pravenc.ru/text/293525.html</ref> В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира '''игуменка''', със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението "Ваше Високопреподобие".
'''Игумен''' ({{lang-el|ηγούμενος}}) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки [[манастир]].<ref>http://www.pravenc.ru/text/293525.html</ref> В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира '''игуменка''', със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението "Ваше Високопреподобие".


В [[католицизъм|католическата църква]] на длъжността на игумена съответства тази на [[абат]]а.
В [[католицизъм|католическата църква]] на длъжността на игумена съответства тази на [[абат]]а.


Първоначално игуменът не е бил задължително [[свещеник]], но по-късно са започнали да го избират единствено измежду [[йеромонах|йеромонасите]]. В наши дни званието понякога е просто почетно и длъжността не винаги е свързана с управлението на манастира.
Първоначално игуменът не е бил задължително [[свещеник]], но по-късно са започнали да го избират единствено измежду [[йеромонах|йеромонасите]]. В наши дни званието понякога е просто почетно и длъжността не винаги е свързана с управлението на манастира.
Ред 11: Ред 11:


== Източници ==
== Източници ==
* Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842-1204). Каз., 1894;
* Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842-1204). Каз., 1894;
* Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330-898). P., 1897. P. 85-97;
* Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330-898). P., 1897. P. 85-97;
* Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
* Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
* Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;
* Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;


[[Категория:Християнски санове]]
[[Категория:Християнски санове]]

Версия от 08:24, 9 декември 2018

Игумен (Шаблон:Lang-el) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки манастир.[1] В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира игуменка, със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението "Ваше Високопреподобие".

В католическата църква на длъжността на игумена съответства тази на абата.

Първоначално игуменът не е бил задължително свещеник, но по-късно са започнали да го избират единствено измежду йеромонасите. В наши дни званието понякога е просто почетно и длъжността не винаги е свързана с управлението на манастира.

Преди 1874 г. тази длъжност се прилагала във всеки православен манастир, но през 1874 г. руските манастири били частично секуларизирани и разделени на три категории: ръководител на манастир от трети, най-нисък клас се наричал игумен. Ръководителите на манастири от втори и първи клас се наричали архимандрит.

Бележки

Източници

  • Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842-1204). Каз., 1894;
  • Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330-898). P., 1897. P. 85-97;
  • Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
  • Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;